Айлин приключваше с превръзката на Бари, а Лари дойде при Дойл на прозореца.
— Какво ще правим? — попита Дойл.
— Обстановката тук изключва всякаква възможност да се спасим с битка, шефе. Не при такова съотношение на силите. Не и при липсата на стратегическо предимство в по-добра позиция. Не и при толкова много зейнали врати, които просто не могат да се защитят.
— Кажи го на него — кимна Дойл към Спаркс.
— Той го знае — каза Лари. — Дай му минутка време.
— Минутка е всичкото време, с което разполагаме.
— Минутка е всичкото време, от което се нуждаем — намигна му Лари.
После взе ловджийската пушка и късо изсвири. Бари скочи на крака, целуна Айлин по бузата и братята бързо излязоха от катедралата. Дойл вече можеше да различава отделните хора — тълпата наброяваше поне две дузини. Айлин се върна при мъжете на олтара. За да не безпокои Спаркс, Дойл я повика при себе си на прозореца.
— Нима така ще стоим и ще чакаме да дойдат тук? — попита Айлин.
— Не — успокои я Дойл, постави револвера си на перваза и се прицели във водача на групата, който носеше и факла. Но преди да натисне спусъка, някъде отляво изтрещя ловджийската пушка. Разнесоха се викове и двама от групата паднаха в снега. Мъжът с факлата спря и погледна към тях. Дойл стреля на свой ред и човекът падна. Факлата му изгасна.
— Насам. Насам гледайте, негодници!
Разнесоха се нови подигравателни викове. Дойл видя Бари да размахва фенера, опитвайки се да отвлече вниманието на групата от абатството.
— Хайде де! Няма да ви чакаме цяла нощ!
Шестима се втурнаха към Бари, останалите продължиха към руините. Дойл стреля пак и повали още един. Докато презареждаше, чу трясъка на пушката отново и видя да пада един от насочилите се към братята.
Миг по-късно вниманието му бе привлечено от преместването на капака на ковчега. Спаркс изсипваше газта от фенера в ковчега, после запали всичко, разбивайки го с един удар. Сандъкът пламна като борина. Спаркс отстъпи няколко крачки, прошепна нещо, което Дойл не успя да дочуе, и остана загледан в огъня, който най-сетне щеше да даде покой на бащините му останки.
— Май наистина трябва да се махаме оттук, Джек — каза Дойл, изчаквайки колкото му се стори, че изисква приличието, като междувременно зареди револвера си.
Спаркс извърна лице от пламъците и вдигна капака на ковчега за дръжките.
— Оттук — каза той и се насочи към онази страна, откъдето бяха влезли.
— Какво ще прави с това? — тихо попита Айлин и кимна към капака.
— Нямам представа — призна Дойл.
Двамата настигнаха Спаркс и след малко всички излязоха в преддверието, където бяха оставили снегоходките си.
— Ще ни трябват — късо обясни Спаркс и ги посочи.
Точно когато Айлин се наведе, за да ги вземе, на входа се появиха три сиви качулки. Едната фигура вдигна сопа, обкована с шипове, и се приготви да нанесе удар върху Спаркс.
— Джек!
Спаркс мигновено се извърна, свали капака, засили се и изтласка с него тримата нападатели, приковавайки ги за миг до стената. Без да губи нито миг, Дойл се приближи и методично изстреля по два куршума във всяка от качулките. Телата се свлякоха на пода.
— Зад вас! — изкрещя Айлин.
Нови две качулки тичаха към тях откъм катедралата. Дойл се извърна и натисна спусъка, но револверът му само безобидно щракна. Беше празен. В този миг Спаркс се обърна с лице към новата заплаха. Айлин извъртя ръката си, в която държеше една снегоходка, удари през лицето единия нападател и го повали на земята. Онзи, който бе останал на крака, замахна с тоягата си и засегна Спаркс по ръката. Той се гмурна под замаха, пое остатъка от инерцията на удара с рамо, изправи се мигновено и запрати качулката в стената. На свой ред Айлин стовари снегоходката в лицето на своя противник, който бе понечил да се изправи. Дойл се досети, че револверът може да се използва и по друг начин, хвана го за цевта и заудря качулката с дръжката, докато най-сетне тялото спря да потрепва. Спаркс заби ботуша си във врата на втория нападател и той се счупи със сух трясък.
В катедралата стана светло и се разнесе тропот на много крака. Спаркс вдигна капака, затича се към вратата и викна: