— Ужасна съм — каза тя.
— Не е чак толкова зле — обади се Дойл и веднага съжали, че е проговорил.
Сардоничният поглед, с който бе възнаграден, само затвърди съжалението му. Тя дръпна един стол пред огледалото и безстрастно се разгледа.
— Предполагам, че да искам четка за коса в този момент би било твърде много.
— Всъщност това е една от малкото вещи, които ми останаха — призна си Дойл, отиде до тоалетната масичка и извади от чантата си, оставена до нея, комплект гребен с четка.
— Би трябвало да сте усмихнат, докторе — погледна го тя със светнал поглед. — „И най-скъп дар без щедрост и любезност за благородното сърце е без цена.“
— Не бих искал да изглеждам сърдит… Офелия — отговори той. Знаеше откъде е цитатът.
Айлин свали мъжкото сако, освободи косата си и я пусна да падне върху блузката й. Разтърси я и с наслаждение прекара четката по цялата й пищна дължина. Простото движение се стори на Дойл безкрайно интимно — истински балсам за душата му. За пръв път, откакто бе чул писъците от върха на хълма тази нощ, той можеше да освободи мислите си за нещо друго.
— Виждали ли сте ме на сцената, докторе?
— Никога не съм имал това удоволствие — призна си Дойл. — Казвам се Артър.
Тя едва доловимо кимна, приемайки новото ниво на отношенията им.
— Пазителите на благоприличието са имали сериозни основания да не допускат жени на сцената в продължение на векове.
— И какви са били тези основания?
— О, има много хора, които могат да ви разкажат колко опасно е да се види жена на сцена.
— В какъв смисъл опасно?
Тя леко сви рамене.
— Може би става дума за това колко лесно е да се повярва на една актриса, че е точно онова, което играе.
— Но нали в крайна сметка това е ефектът, който се търси? Да бъде убедена публиката в истинността на образа.
— Да, така би трябвало да бъде.
— Тогава за каква опасност става дума? И кой е застрашеният?
— Онзи, който среща жената извън сцената и за когото е трудно да различи актрисата от ролята, която тя играе. — Тя го погледна в огледалото изпод една от къдриците си. — Предупреждавала ли те е някога майката ти да се пазиш от актриси, Артър?
— Вероятно е смятала, че има по-сериозни опасности, които ме дебнат по пътя. — Дойл я гледаше, без да отмества погледа си. — Но аз вече съм ви виждал да играете, нали?
— Да… в известен смисъл.
Настана продължителна пауза.
— Мис Темпъл…
— Айлин.
— Айлин — послушно повтори Дойл, — да не би да се опитваш да ме съблазниш?
— Аз ли? — Тя спря да се реше. После сбърчи чело. Изглежда, не беше сигурна какъв отговор да му даде.
— Такова впечатление ли оставям в теб?
— Да, трудно ми е да кажа, че съм останал с друго впечатление. — Дойл се чувстваше изненадващо и безкрайно спокоен.
По лицето й премина сянката на нова мисъл. Тя внимателно остави четката на масичката и се обърна към него.
— И ако е така?
— Ами… — започна Дойл, — мога само да кажа, че ако това ще е последната вечер от живота ни, и ако аз — независимо от причините — устоя на твоя чар, съжалението, че съм го сторил, ще е най-безсмисленото чувство, което ще изпитам на път за гроба.
Те се гледаха, изоставили всякакви преструвки.
— Тогава може би ще е най-добре да заключиш вратата, Артър — простичко каза тя, забравила за всякакви роли.
И той постъпи точно както бе поискала от него.
17.
„На мама“
Дойл излезе от стаята преди зазоряване. Айлин спеше спокойно. Той нежно повдигна ръката й от рамото си и я целуна по шията, преди да стане. Тя прошепна нещо неясно, но то бе по-скоро в отговор на онова, което сънуваше. Повече не помръдна.
Беше изумен, че не чувства никакъв срам. Мислеше, че тази така католическа реакция на удоволствията от всякакъв вид — още повече плътските — не може да се изкорени. Но може би този път щеше да се окаже изключение от правилото — нали бяха направили онова, което тя бе поискала. „Не забравяй — ти също“ — напомни си той. Често му се бе случвало да вижда нещо подобно при хирурзите — някакво разчувстване, когато се движеха сред мъртви и умиращи, някаква нужда да дадат на живота в жилите си да се утвърди за пореден път. Но какво ли означаваше това, разглеждано в светлината на взаимоотношенията му с нея? Не, нямаше ни най-малка представа. След като се бе насладил на чисто физическата страна на изживяването, отдавайки се със страст, сега той имаше нужда от известно дистанциране, за да осъзнае последиците върху емоциите си.