Вратата на каретата се затвори. Дойл се обърна и видя Аликзандър да сяда на седалката срещу тях. Дръжките на вратите се извъртяха надолу и заплашително щракнаха. Каретата се стрелна напред. Дойл държеше Айлин в ръцете си. Аликзандър състрадателно се усмихваше.
— Ако този комплимент не ви обижда, докторе, вие двамата образувате очарователна двойка — каза той с приятен глас.
Отвратен от мисълта, че този човек знае за неотдавнашната им интимна връзка, Дойл се сдържа да отговори. Притисна Айлин още по-близо до себе си и почувства нежната топлина на шията й върху дланта си.
— Къде отиваме?
Аликзандър не отговори.
— Рейвънскар?
Аликзандър озъбено се усмихна. В слабата светлина лицето му приличаше на череп — освободено от всякаква индивидуалност, сведено до най-същественото.
— Има нещо, което трябва да научите за брат ми, докторе. Родителите ни загинаха трагично по време на пожар още когато Джонатан бе малко момче. Той бе много развито за възрастта си и щастливо дете и както можете да си представите шокът, който изживя тогава, беше ужасен. Аз вече бях стигнал възрастта на освобождението, но за Джонатан трябваше да се погрижи съдът и той за съжаление го повери на един семеен приятел — лекар с радикално прогресивни идеи, но не особено придирчив по отношение на методологията. След няколко месеца без видимо подобрение лекарят се реши да третира истеричните пристъпи на Джонатан със серия инжекции с наркотик. В началото тази терапия успя да потисне болестта му — не след дълго настроението му се подобри и тонусът му се вдигна на същото, ако не и по-високо ниво, отколкото преди да започнат проблемите… За нещастие докторът отказа да прекрати лечението и инжекциите продължиха месеци наред. В резултат Джонатан разви пристрастеност към този наркотик, от която и до ден-днешен не може да се отърве. Това му създава проблеми при емоционален стрес и той изпада в пристъпи на остра деменция, които изискват да бъде изолиран в болнично заведение, специализирано в третирането на психически болни.
— Като Бедлам, да речем — обади се Дойл.
— Да, за съжаление — поклати глава Аликзандър. — Доколкото бе по силите ми, опитах да се грижа за брат си по време на кризата. Но както често се случва, когато човек подаде ръка, за да утеши някого в неговото трагично състояние, наркотикът прави жеста да изглежда като опит да се прекъсне достъпът до този единствен източник на спокойствие. Сигурен съм, че като лекар вие сте добре запознат с подобен феномен.
Съвсем наскоро Дойл със собствените си очи беше видял Спаркс да задоволява тайния си глад и знаеше колко гибелни за мозъка са последиците. Аликзандър беше разказал историята с толкова неподкупна искреност, че за миг Дойл се забърка доколко може да й вярва. Нищо в този човек още не се връзваше с онова, което Джек беше разказал за него, а Дойл още не бе имал възможността да види как той би реагирал на някое от обвиненията на Джек. И все пак, макар и само за момента, Аликзандър беше предложил една нова алтернатива в обезпокоително правдоподобния сценарий. От друга страна, ако той притежаваше, макар и само част от силата, която Джек му приписваше, този вид хвърляне на прах в очите би следвало да е рутинна дейност — нещо като използване на таблицата за умножение от математически гений. „Но ако лъже — питаше се Дойл, — с каква цел го прави?“
— Защо е бил затворен брат ви в Бедлам? — попита между другото Дойл.
— За нападение над полицейски служител. Опитал се да влезе насила в Бъкингамския дворец. Една от най-забележителните идеи фикс на Джонатан е въображаемата му връзка с кралица Виктория.
— Каква връзка?
— Често твърди, че работи под преките и тайни заповеди на Нейно Величество и разследва няколко взаимосвързани конспирации, поставили си за цел да заплашат приемствеността при възкачването на трона. Той е убеден, че аз плета нишките на този заговор. В резултат ме преследва навсякъде, където отида, и се опитва да се меси в ежедневните ми дела. И това продължава от години. Най-често всичко завършва, без да ми е доставил особени неприятности. За съжаление в този случай нещата не стоят точно така.
— И защо го прави?
— Както знаете, при психическите отклонения точната причина за дадено нещо никога не се знае. Един мой познат — впрочем, виенски психиатър — с когото се консултирах по тази тема, изказа предположението, че Джонатан е мотивиран от натрапчивата идея да отмъсти за разтърсилата го загуба на родителите ни — в този контекст кралицата се превръща в заместник на образа на майката, нали разбирате — и че като „спаси“ живота на кралицата от въображаемата опасност, той ще възкреси майката.