Каретата рязко забави ход и колелата й заподскачаха по паваж. След малко минаха под извитата арка на вход, украсена от двете страни с огромни гранитни статуи на хищни птици.
— Рейвънскар — ненужно поясни Аликзандър. На лицето му отново се бе спуснала маската на вежлива официалност.
Дойл кимна. Чу портите да се захлопват зад тях и в същия миг каретата спря. Промяната извади Айлин от неспокойния й сън. Тя отвори очи, видя лицето на Дойл, въздъхна облекчено и се притиска още по-силно в него. Той здраво я прегърна и я поглади по косата. Вратата се затвори, той вдигна поглед и видя, че Аликзандър го няма.
Облечен в ливрея слуга отвори вратата на каретата откъм тяхната страна и в рамката се показа широко, румено и усмихнато лице, украсено от двете страни с две конични снопчета къдрава бяла коса, развяващи се над голото теме. Очила с дебели стъкла увеличаваха размитите сини очи до размера на яйца на червеношийка.
— Вие да не сте доктор Дойл?
— Да.
— Кхъм… дойдохте най-сетне в Рейвънскар и уверявам ви, за мен е удоволствие да ви приветствам с добре дошли — каза мъжът с приятен шотландски акцент.
Реагирайки на непознатия глас, Айлин опита да се надигне. Дойл се наведе напред и раздруса енергично протегнатата ръка на посрещача им.
— Епископ Пилфрок? — предположи той, забелязвайки първо яката, после одеждите му.
— Кхъм… същият, докторе, приятно ми е да се запознаем.
— Мис Айлин Темпъл — съобщи Дойл, прихвана я през раменете и й помогна да се доизправи.
— Ами… да… много ми е приятно, мис Темпъл — каза епископът и без притеснение щедро им показа лошите си зъби, след което обхвана ръката й с двете си пухкави ръчички.
Айлин с труд фокусира погледа си, но инстинктите й за поведение в обществото сработиха и тя се справи с отговорния момент.
— Enchantee — отговори тя с прелестна усмивка.
— О, и аз съм очарован! Кхъм… но моля ви, влезте, влезте — покани ги с гостоприемен жест епископът и отстъпи от вратата. — Горещата баня е готова да заличи неудобствата от пътуването, топлите легла ви очакват да си починете, ако пожелаете, а закуската ще повдигне духа ви. Насам, ако обичате.
Дойл помогна на Айлин да слезе от каретата. Тя тежко се облегна на ръката му, все още неуверена дали ще може да върви. Дойл трескаво оценяваше обстановката: кръгъл двор, покрит с калдъръм, заобиколен отвсякъде с високи каменни стени. Зората бе осветила всичко в призрачно сива светлина. Портата, през която току-що бяха минали, беше от здраво дърво, подсилена със стоманена рамка. Двете редици официално облечени слуги, застанали покрай входа на сградата пред тях, показваха накъде трябва да вървят. Самата постройка беше нещо като средновековна крепост: отделни крила, аркбутани24, масивни кръгли кули, украсени с развяващи се знамена. Дойл дори видя оръдия, подредени по назъбените стени.
— Най-сърдечно ви приветстваме с добре дошли. Едва ли можете да си представите… Оттук, моля ви… докторе, мис Темпъл… — не спираше епископът с блажена усмивка. Вървеше пред тях, нисичък, шкембест, крачеше широко, в походката му имаше нещо пружиниращо и характерно за млад човек.
Дойл подкрепяше Айлин, хванал с едната си ръка нейната, а другата сложил на кръста й.
Докато минаваха между двете редици слуги, Дойл внимателно ги оглеждаше. Бяха все едри и яки мъже. Лицата им бяха студени и безстрастни. Лица, които спокойно биха могли да бъдат скрити под сивите качулки, преследвали ги през снега само преди часове.
— Къде сме, Артър? — прошепна Айлин.
— В едно много лошо място — отговори й Дойл.
— Какво правим тук?
— Ами… това не е много ясно.
— Тогава… щом не мога да кажа, че съм щастлива да съм тук, ще кажа, че много се радвам да съм с теб.
Той я притисна още по-силно. Няколко от слугите се отделиха от редиците, за да ги последват през огромния двоен портал, към който ги водеше епископът. Интериорът съответстваше на величествеността на фасадата на замъка. Погледите им се загубиха сред разнообразието от хералдически знамена, покриващи тавана и стените. Обширният централен салон беше украсен с множество рицарски брони, подредени в най-различни бойни пози. В центъра се простираше дълга тясна маса от излъскано до блясък дърво. В отсрещния край се виждаше грамадна камина с размера на бившата спалня на Дойл. В нея горяха огромни пънове.