— Опасявам се, че е малко раничко и нашите гости още не са станали — извини се епископът, докато ги водеше към каменното стълбище, — но уверявам ви, че те изгарят от желание да се запознаят с вас.
— Онзи джентълмен, с когото пристигнахме… — подхвана Дойл.
— Да? — подкани го с лъчезарна усмивка епископът.
— Той мистър Грейвс ли е? Мистър Максимилиан Грейвс?
— Да? — усмихна се услужливо епископът и стъпи на първото стъпало.
— Вашият колега. От борда на директорите на „Ратборн и синове“.
— Да, да. „Ратборн и синове“, да.
— Значи това е той?
— А той какво ви каза?
— Нищо.
— А… Да. — Епископът им показа с поредната си усмивка, че всичко му е ясно.
Дойл не можеше да разбере дали този човекът само се прави на идиот, или наистина е такъв.
— Не, опитвам се да разбера — настоя Дойл, — дали това лице действително е Максимилиан Грейвс.
— О… не бих искал да ви отговарям от името на Максимилиан Грейвс.
— Значи е Максимилиан Грейвс?
— Така ли ви каза той?
Айлин и Дойл се спогледаха с широко отворени очи — идиотската развеселеност на епископа проникваше даже през пелената на замъгленото й съзнание.
— Той ми каза, че името му е Аликзандър Спаркс.
— Мисля, че той най-добре знае кой е — отговори епископът. — Кхъм… ето че пристигнахме.
Едър набит слуга, застанал пред една врата в салона, я отвори с приближаването им и епископът със замах ги покани да влязат в стаята. Тя бе луксозно мебелирана в пълен контраст с аскетичността на Аликзандър, но това се отнасяше и за останалата част на къщата, която бяха видели досега. Краката им потънаха в дебел персийски килим. Ефирни балдахини се спускаха над двете еднакви легла. Кресла и дивани допълваха натруфената красота на обстановката. Стените бяха умело скрити зад драперии, но извивките, които се виждаха, подсказваха, че стаята е разположена в една от многото кули на замъка Рейвънскар. Единственият тесен прозорец гледаше на североизток, където небето ставаше все по-светло и по-светло.
— За банята се минава оттук — обясни епископът и отвори една врата, зад която имаше покрито с бели и черни плочки затворено помещение. Няколко слуги изливаха ведра гореща вода в поставената на високи крачета вана. — Моля ви, не се колебайте да се освежите и да си починете, преди да се присъедините към нас. Гостите ни са всичко за нас. А ако нещо ви потрябва, ако пожелаете каквото и да било… — епископът хвана кадифеното въже, спускащо се от тавана, — един звънец само и някой ще дойде, за да задоволи нуждите ви.
Дойл и Айлин му поблагодариха и епископът се измъкна заднишком от стаята, обсипвайки ги с любезни фрази. Вратата се затвори и звукът, който издаде, показваше, че е много солидна. Дойл вдигна пръст пред устните си, тихо отиде до нея и опита дръжката. Беше заключена. Тогава дръпна капачето на шпионката, за да погледне през нея, и бе приветстван от неподвижния поглед на слугата отвън. Той захлопна капачката обратно и отиде до прозореца. През това време Айлин се опитваше да събуе ботушите си.
— Приветствам от все сърце идеята за баня — каза тя, леко залитайки.
Прозорецът гледаше към вътрешния двор. През централния вход минаваха фургони, в по-голямата си част покрити, както и значителен брой хора — патрули, въоръжени с пушки, и имаше множество часови, охраняващи крепостните валове.
— Ако смятат да ни убиват — изрече Айлин, докато замаяно опитваше да разкопчее копчетата на блузката си, — значи им трябват добре измити, отпочинали трупове.
Дойл вдигна поглед към хоризонта — там, където първите лъчи на зората осветяваха ширналата се на запад равнина. Ако можеше да разчита на спомените си по география, това трябваше да е краят на мочурищата в Северен Йоркшир. Някъде в тази посока се намираше имението, което генерал Маркъс Макколи Дръмънд бе купил от лорд Никълсън с изнудване. Терен, в който най-ценното бяха торфените тресавища. Но може би стойността му се покачваше от съседството с Рейвънскар, съобрази Дойл. Сутрешната мъгла постепенно се вдигаше и той можеше да различи в далечината някакви ниски постройки, които изникваха изпод снежната покривка — това можеха да бъдат навеси, където се събираше торфът.
— Влизам първа, Артър, ако не възразяваш — каза Айлин, съблече блузката, остави панталоните да се свлекат в краката й и се отправи към банята.