— Един от нашите колеги е посветил години на изучаване на този проблем. Неговият извод е, че фундаменталните аспекти на личността се зараждат в мозъка. Мозъкът от своя страна е физически орган и подобно на белите дробове или на черния дроб може да бъде модифициран, като се използват начини, които едва сега започваме да разбираме. Вие сте лекар. Ние споделяме вярата, че това ниско ниво на човешкото съзнание — смятаме, че имаме право да го наричаме така — е обикновен медицински проблем, болест, точно както е болест холерата или менингитът. Най-обикновен физически дефект, който трябва да бъде лекуван по съответния начин.
— Какъв е този начин?
— Не съм запознат с точната медицинска формулировка, но Професора с удоволствие ще ви посвети в подробностите…
— За хирургическа намеса ли става дума?
— Мен ме интересуват резултатите, докторе. И вие виждате с очите си повече от окуражаващите резултати, които сме постигнали в рамките на нашата програма, при това не само с тези работници: цялата прислуга на Рейвънскар е продукт на успешните ни усилия — това са нашите випускници, ако щете. И нека ви уверя в едно: дайте някому втори шанс в живота и той ще легне в краката ви като благодарно куче.
Втори шанс в живота. Дойл чувстваше, че главата му се върти. Сивите качулки. Таласъмите от музея. Автомати, лишени от собствена воля. Той кимна на Чандрос, обърна се и се хвана здраво за парапета, опитвайки се да скрие отвращението си.
Точно за това им е била необходима земята, разбра той — трябвала им е максимална изолация за това безбожно дело. А Боджър Нъгинс е подушил какво го чака и е избягал, след което те са го проследили и убили. Каквито и да бяха миналите злодеяния на онези хора долу, истинските чудовища стояха редом с него на този балкон.
В този миг изгасна и последният слънчев лъч. Затворниците послушно се отправиха в друг сектор на заграждението. Дойл погледна надолу към двора. Погледът му бе привлечен от единствен фургон, насочил се към някакъв сервизен вход. Кочияшът слезе, а двама от слугите отидоха да го разтоварят и в този момент отдолу изпълзя една фигура и се скри в сенките. Никой не забеляза неканения гост. Голямото разстояние не позволи на Дойл да различи лицето, но той долови нещо познато в движенията на фигурата.
Джек!
В сградата отекна плътен звук на гонг.
— А… След малко ще сервират вечерята — съобщи Чандрос. — Защо не проверите дали очарователната ви спътница не е готова да се присъедини към нас, докторе?
— Да, добре — каза Дойл.
— Е, тогава ще се видим на масата.
Дойл кимна. Чу зад гърба му да се отваря балконската врата. Дръмънд и Чандрос се отдалечиха през нея. Дойл огледа още веднъж двора, но от Джек нямаше и следа. Изчака още малко, после влезе.
Бързо стигна до стаята, пред която отново стоеше прислужникът със забележителното телосложение. Мина покрай него и отвори вратата. Очите на мъжа бяха празни и не реагираха на нищо. Бяха студени и безжизнени като очите на риба в плато. Вратата тихо се затвори зад гърба му.
18.
„Вечерята е сервирана“
Седнала пред огледалото на тоалетната масичка, Айлин слагаше тънък слой червило на устните си. Косата й вече бе събрана в изящен кок. На шията й се виждаше плътно прилепнала диамантена огърлица. Подчертаващата формите рокля от черно кадифе издигаше сиянието на вътрешната й красота до класическо ниво.
— След като унищожиха дрехите ми, мисля, че тази рокля направо ми я дължат — каза тя. — Закопчай ме, Артър.
Дойл се наведе да открие кукичката и ухото за нея. Долови деликатния аромат на тънък парфюм и нежно целуна рамото й.
— Погрижили са се дори за грим и бижута. — Тя докосна диамантените обеци, които вече си бе сложила. — Не са фалшиви. Но недоумявам какво са намислили.
— Защо не отидем да разберем? — предложи Дойл, премести се на дивана и внимавайки тя да не го забележи, извади спринцовките, сложи ги във вътрешния си джоб и провери дали не образуват издайническа издутина.
— Кой още ще присъства?
— Повече, отколкото са поканили — каза Дойл шепнешком. — Джек е някъде вътре.
Тя го погледна.
— Добре. Не смяташ да се предадем без борба, нали?
— Ще гледам да те държа далеч от опасността…
— Артър, тези копелета убиха осемнайсет от приятелите ми…
— Няма да им позволя да ти сторят нищо лошо…
— … сред тях и моя годеник. Точно той стоеше редом с мен онази нощ на сеанса и играеше ролята на мой брат.