— На това, професоре, ще ви кажа, че сте прекарали твърде много време в дивашки танци край огъня.
Вамберг сухо се усмихна и този път вдигна крилото.
— Ами ако ви съобщя, че когато птицата бе приготвена днес следобед, тя беше само на две седмици?
Сервитьорите разчистваха за поднасяне на следващото блюдо и двама от тях бутаха специална масичка със сребърен похлупак.
— Изглежда тези… първичните, така ли бяха?… нямат с какво друго да се занимават, освен да ви помагат да отглеждате яребици, големи колкото орли, а?
— Пъстърва с лимон! — обяви епископът.
Похлупакът бе вдигнат и под него се показа една-единствена цяла риба, положена върху магданоз и резенчета лимон. Цветът и шарката й бяха като на пъстърва, но размерите й — на есетра. Сервитьорите започнаха да режат и да сервират. Дойл срещна учудения поглед на Айлин. Но сам той усещаше някакво тревожно чувство.
Вамберг се усмихна като прословутия котарак на Луис Карол и произнесе с библейски тон:
— О, неверници!…
Пред Дойл се озова порция пъстърва. Колкото и вкусна да бе, той започваше бързо да губи апетит — идеята за мистериозно денатурираното месо му изглеждаше силно обезпокоителна. Погледна през масата и видя, че Аликзандър Спаркс също се въздържа от ядене, а седи неподвижно, вперил поглед в Айлин. В другия край на масата, впъхнал салфетката в яката си досущ като лигавче, Негово Височество херцогът на Кларънс лапаше лакомо рибата си, пиеше чаша след чаша и се радваше като дете, без да обръща внимание нито на компанията като цяло, нито на съседите си по маса.
— Великолепно! — възхити се епископът. До него стоеше красиво русокосо момче от църковния хор. Епископът му пошушна нещо в ухото и собственически прекара късите си пръсти през къдриците му.
— Тази среща ми донесе още нещо, което изобщо не бях търсил — между другото всичко това стана на остров Хаити. Жреците ми дадоха да опитам еликсир от различни билки, корени и органични екстракти. Твърдяха, че тайната му им била разкрита от първичните — разказваше Вамберг. — Жреците бяха използвали въпросната смес с мярка в продължение на векове и в резултат бяха установили, че когато се даде в подходяща доза и в съчетание с определени медицински процедури, питието може да лиши мъж или жена — всеки мъж или жена — от съзнателната му воля.
— Извинете? — спря го Дойл.
— Волята им престава да бъде тяхната. Те стават покорни, отстъпчиви, изцяло под властта на жреца, който може да ги използва както намери за добре — на полето или за домашна работа. Дори най-твърдоглавите субекти стават послушни. На тях може да им се има доверие. Държат се прилично.
Роби. Безмълвни и лишени от разум като марионетки, сервитьорите поднасяха месното блюдо. Дойл се опита да не мисли от какво животно биха могли да дойдат тези сочни късове.
— Значи така решили в Хаити проблема за прислугата — намигна епископът. — Колко хубаво е да можеш свободно да говориш пред слугите!
Вамберг погледна епископа с поредния си изпепеляващ поглед и продължи:
— Жреците образуват затворено братство и охраняват знанието, което притежават, с живота си. Бях един от малцината външни — и единственият европеец — на когото бе позволено да се докосне до тази съкровищница. Успях дори да подобря ефекта с проста хирургическа процедура, която се използва в комбинация с напитката.
„Не се учудвам, че Боджър Нъгинс е избягал — помисли Дойл. Правилно е решил, че е по-добре да свърши, плувайки по лице в Темза, отколкото да се превърне в амбулаторен труп като Ленсдаун Дилкс и да бъде складиран в нечие мазе като чувал с въглища…“
— Забележително! — възкликна епископът.
— След години, по време на странстванията ми из Тибет, се натъкнах на човека, успял да прозре как един ден тази процедура може да бъде използвана в по-широк мащаб, за да изпълни една истински полезна социална функция. — Вамберг кимна към Аликзандър Спаркс.
Трясък на счупени съдове стресна всички. Един слуга в другия край на масата бе изпуснал на пода чиния. Наведе се и с непохватни забавени движения опита да събере с ръце парчетата и разпръснатата храна.
— Скапан глупак! — прошепна генерал Дръмънд.
Но Дойл гледаше и не можеше да откъсне поглед: тилът на мъжа беше набързо и съвсем наскоро остриган и по дължината му минаваше съвсем пресен триъгълен белег, чиито ръбове гнояха. Груба синя нишка свързваше тъканта от двете страни на разреза. До нещастника се приближи друг слуга и му помогна да се изправи.