И в този миг сърцето на Дойл подскочи и спря.
Това беше Бари.
Очите му бяха като на мъртвец и в тях нямаше и следа от светлина или живот.
— Ей, ти — обади се Аликзандър. — Как се казваш, некадърнико?
Но Бари само пристъпи от крак на крак и тъпо го изгледа. От ъгълчето на устата му потече слюнка.
Аликзандър скочи и удари Бари през ухото. Той прие удара с пасивността на изтощено до смърт животно. Дойл стисна с все сили стола си, за да не се нахвърли върху Спаркс.
— Отговаряй, когато те питат, момче!
Едва доловим намек на разбиране изплува в пречупеното му съзнание. Бари кимна. От устните му се откъсна слаб звук, който едва наподобяваше дума.
— След като ни доказа, че не ставаш за работа, може би ще ни позабавляваш — изрече Аликзандър. — Потанцувай ни сега, изиграй джига.
Аликзандър вдигна ръце и запляска, като подкани сътрапезниците си да се присъединят. По негов знак замлъкналият квартет подхвана ирландска джига. Аликзандър отново зашлеви Бари, завъртя го и го мушна с края на бастуна си.
— Танцувай, момче! Прави каквото ти се казва.
Дойл виждаше как музиката пронизва остатъците от съзнанието на Бари. Той опита да размърда крака, но резултатът беше плачевен — личеше си, че всяко движение му се удава с труд и му причинява болка. Ръцете му висяха отпуснато. В чатала му се появи тъмно петно, което бавно се разширяваше.
Но за седмината и височайшия им гост представлението беше крайно забавно. Принц Еди едва се сдържаше да не скочи на крака и да не се включи в танца. Епископът се смееше толкова силно, че се държеше през ребрата и се превиваше в стола си с почервеняло до пръсване лице.
Дойл погледна вляво. Айлин беше бледа и едва сдържаше сълзите. Той й направи знак да не се издава.
Неспособен да издържи на напрежението, Бари се свлече на колене до един стол. Дишането му беше съпроводено с хрипове. От раната на тила му бе потекла тънка струйка бледа кръв и се спускаше по шията. Аликзандър отметна глава и се изсмя, после махна с ръка, показвайки, че това е краят. Музиката спря. Двама от слугите повдигнаха Бари и внимателно, но твърдо го изведоха от стаята.
— Възхитително! — задъхано изрече епископът.
„Довели са го тук, за да го видим — досети се Дойл, усмирявайки гнева си. — Сами да видим до какво състояние са докарали мозъка му и как са ограбили душата му.“ И това не беше резултат само от отварата на Вамберг — Бари беше опериран, някой грубо беше бръкнал в главата му и беше унищожил нещо съществено, без което Бари бе престанал да бъде човек.
Дойл изпитваше желание да избие всички пред очите си.
От другата страна на масата Аликзандър злобно се усмихна и седна на мястото си, открито премествайки поглед от Дойл към Айлин и обратно — най-демонстративната проява на някаква емоция от негова страна до момента.
„Иска му се да види страх — досети се Дойл. — Нали това е неговата храна.“
— Продължете, професоре — обади се Аликзандър.
— Да… След като провидението ни събра, аз и моят приятел продължихме скитанията си по света, но вече с нова цел — продължи Вамберг, навеждайки се толкова близо до Дойл, че той подскочи при първите му думи.
— Цел.
— Задачата ни беше да се запознаем с други първични в други страни и други континенти. С удивление установихме, че те имат желание да ни разкрият тайните си — и ще ви кажа, докторе, че сред тези тайни имаше истински чудеса, включително тайната на самия живот! — срещу които те искаха нашата помощ.
Дойл кимна. Не искаше да проговаря, защото не беше уверен дали ще може да скрие засилващия се ужас, който бе започнал да го обхваща. Подозираше, че онова, което се бе случило с Бари, спокойно можеше да е съдбата и на брат му. Нямаше как да избегне извода, че същото очаква и него и Айлин.
— Някога в далечното минало първичните образували едно цяло под закрилата на обединяващия дух — разказваше Вамберг. — Могъщо създание, почитано от примитивните народи по света под един или друг образ. Създание, оказало се трагично, дори жестоко неразбрано от страдащите ни от религиозна нетърпимост предци — не, няма да споменавам имена… — Епископът удовлетворено се изкикоти. — … които подхванали систематично, брутално и безсмислено преследване на това създание и неговите поклонници. Постепенно оформилата се култура от западен тип с нейните дребнави и егоцентрични грижи и с ограничените си монотеистични пристрастия накрая успяла да изтласка това създание от измеренията на физическия свят в зоната на здрача, там, където съществуването му не било пълноценно.