Выбрать главу

Над масата отново се спусна мълчание. Тези път Дойл чувстваше, че общото настроение се скланя в негова полза. Реши да събере последните си резерви от искреност.

— Моля ви да ме извините, но трябва да говоря напълно откровено: ако не съм представлявал никакъв интерес за вас, едва ли щяхте да си причинявате главоболията, свързани с организирането на сеанса. Така че, ако за вас решителността, жертвоготовността, настойчивостта означават нещо, на което държите, тогава аз вярвам, че вие ще ми дадете, макар и минимална възможност за изява на ваша страна, за да мога с нещо да допринеса за реализирането на величавия ви план.

— А какво ще кажете за брат ми? — попита Аликзандър.

— Брат ви? — Дойл се бе подготвил за този коварен въпрос. — Вашият брат, мистър Спаркс, ме отвлече на два пъти против волята ми и повече от два пъти едва не стана причина за смъртта ми. Разбрах, че е избягал от Бедлам… ако мога да съдя по поведението му, задържането му там не е било без причина.

— Какво желаеше той от вас?

— Бих ли могъл правилно да дешифрирам безумните идеи на един луд? — отклони отговора Дойл. — По-скоро бих се опитал да разгадая загадката на Сфинкса. Честно казано, изпитвам облекчение, че най-сетне се отървах от него.

Лейди Никълсън и Спаркс се спогледаха и Дойл разбра, че това е истинската ос на властта в това гнездо на змии.

— А какво ви е известно за… нашия план? — поиска да разбере лейди Никълсън с нотка на уважение в гласа.

— Ако съм разбрал намеренията ви правилно, вие се опитвате да върнете създанието, за което спомена професор Вамберг — създанието, което аз наричам в книгата си Обитателя на прага — в измеренията на физическия свят. — И тук Дойл си позволи да направи най-смелия скок на своята офанзива: — И в момента подготвяте втория опит, защото първият ви опит — свързан с раждането на вашия син, лейди Никълсън, русото дете, което видях по време на сеанса — е претърпял трагичен провал.

Думите му разтърсиха жената и рикошираха през останалите. Айлин изненадано разтвори очи при това разкритие. Дойл бе рискувал и бе събрал каре аса. Подчинявайки се на незабелязан знак от страна на Спаркс, лейди Никълсън разшири общото доверие към него още малко.

— Физическият носител не беше достатъчно силен — каза жената без сянка на печал. — Момчето просто… не можеше да поеме подобна тежест.

„Физическият носител… Мили боже, тя говори за своята плът и кръв по-небрежно, отколкото ако ставаше дума за опитно зайче!“

— Ние вменяваме вината на бащата — благочестиво допълни епископ Пилфрок. — Слаб човек. Изключително слаб и безполезен човек.

— Изглежда, някои негови слабости… са били прехвърлени по наследство — поясни лейди Никълсън.

— Познавам лорд Никълсън — каза Дойл. — Не бих казал, че чутото ме изненадва, не, в никакъв случай. Нека се надяваме, че следващият донор ще се окаже и физически на нивото на положението си в този свят.

— И кой би бил той според вас? — меко се поинтересува Чандрос.

— Е, естествено принц Еди — отново се реши да скочи в тъмното Дойл.

Нов поглед между Никълсън и Аликзандър. Ново точно попадение от негова страна.

Това значи беше причината за привличането на Найджъл Гъл в групата: късата каишка на врата на престолонаследника. Дойл едва пое шока на изненадата. Тези хора смятаха, че наистина ще върнат този фантом на мрака — Черния повелител, Обитателя на прага… Дявола с многото имена — като предполагаем престолонаследник на Англия.

— Ние не сме безчувствени към убедителността и… находчивостта на… вашите аргументи, докторе — призна лейди Никълсън.

— И сме искрено впечатлени от настойчивостта ви — допълни Спаркс. — Прав сте, сеансът действително беше проверка. Искахме да определим от какво сте направен. И не на последно място — какво знаете.

— Предвид на рисковете, за които вие сам споменахте, сметнахме за напълно уместно и дори наложително да потърсим допълнително… доказателство… за това, че сте подходящ — каза лейди Никълсън.

Дойл кимна. Бяха захапали въдицата, оставаше куката да се забие.

— Разбирам предпазливостта ви, лейди…

Прекъсна го тупването на нещо на масата пред него. Макар да не го бе видял да помръдва, Дойл знаеше, че Спаркс му е подхвърлил предмета.