Бръснач с извадено острие, блестящо под светлината на свещите.
— Искаме да убиете мис Темпъл — обясни Спаркс. — Тук. Сега.
Дойл почувства, че времето спира хода си.
— Да убия мис Темпъл? — машинално повтори той.
— Моля ви — каза Спаркс.
„Не се колебай, Дойл. Дори не си позволявай да мигнеш. Ако на Айлин й е писано да се спаси…“
Къде е Джек?
Дойл премести поглед по лицата на присъстващите. Аликзандър се хилеше злорадо. Пилфрок неспокойно се подхилкваше. Лейди Никълсън дишаше често — тя, изглежда, се възбуждаше от онова, на което си мислеше, че ще стане свидетел.
От него се очакваше да повтори сцената на убийството от сеанса… но този път убийството трябваше да бъде истинско.
Дойл не смееше да погледне към Айлин.
— Да, добре — каза той спокойно.
Взе бръснача, стана от стола си и го хвана за облегалката, за да го премести. После направи крачка към Айлин и видя, че слугите с безжизнения поглед в очите са застанали зад масата.
Айлин се обърна с лице към него. И Дойл й каза с поглед: Сега!
И в следващия миг се извъртя и използва инерцията, за да замахне с бръснача към Вамберг. Очите на Вамберг блеснаха зад дебелите стъкла на очилата, той извика нещо и вдигна лявата си ръка, за да се предпази, но бръсначът разсече ръкава му, проникна до предмишницата и сряза дланта му. Алена струя от прерязан кръвоносен съд бликна от раната и изпръска ръкописа.
Дойл светкавично извади спринцовките и се извърна на другата страна. Първото, което видя, беше, че Чандрос се опитва да притисне лявата ръка на Айлин към облегалката на стола, а епископът се извърта, за да направи същото с дясната й ръка. Айлин успя да се надигне, измъкна се от хватката на епископа и стовари десния си юмрук в лицето на Чандрос.
— Копелета! — изкрещя тя.
В мига, в който юмрукът й влезе в контакт с плътта му, мъжът изпищя ужасено и вдигна ръце към лицето си — и по-точно към дясното си око — а когато тя отдръпна ръката си, Дойл видя, че Айлин бе забила дългата си игла за шапка дълбоко в окото на противника си. През пръстите на Чандрос се стичаше кръв.
Преди епископът да успее да задържи Айлин, Дойл хвана по-удобно първата спринцовка и я заби в месестото му гърло, после натисна буталото с двете си ръце и изпразни цялото й съдържание в сънната му артерия. Епископът изкрещя, но звукът излезе само наполовина от гърлото му и секна. Очите му изхвръкнаха, лицето му стана моравочервено и склеротично, а лекарството — свръхдоза дигиталис — нахлу в кръвта му, за да спре само след секунди сърцето му.
— Бягай! — извика Дойл.
Изненадани от неочакваността на атаката, слугите едва сега се приближаваха към тях, опитвайки се да ги заградят от двете страни. Дръмънд бе станал, лейди Никълсън избутваше стола си от масата.
Аликзандър Спаркс вече не беше до нея… Дойл не го виждаше никъде.
Айлин изтича към стълбището. Писъците на Чандрос бяха заглъхнали, той бе свалил ръцете си от дупката в окото и оттам се стичаше гъста лепкава кръв, която бързо се съсирваше. Иглата явно бе проникнала в мозъка му. Макар тази последна новина още да не бе достигнала до крайниците, сър Джон Чандрос вече беше мъртъв. Пилфрок седеше на стола си изпънат, беше хванал гърлото си с ръце, лицето му бавно почерняваше, устата му бе отворена за безмълвен вопъл. Смъртта му наближаваше.
В този миг простена Вамберг — той седеше в шок, прихванал разсечената си ръка — и това накара Дойл да погледне наляво. Наведе се да вземе бръснача и в същия миг покрай него прелетя Айлин — тичаше към стълбището.
В мига, в който пръстите му докоснаха стоманата, Дойл усети върху бузата си гореща течност — беше кръв, разбира се, но не неговата — и едновременно с това някой заби стоманените си пръсти в шията му. С дрезгав рев Вамберг го дереше с ранената си ръка — ноктите му разкъсваха кожата на Дойл, оставяйки кървави следи. Разбирайки, че не може да надвие изненадващо силния захват на Вамберг, Дойл се прицели с втората спринцовка, заби я в горната част на лявото му бедро и натисна буталото. Половината от съдържанието се изля във феморалната артерия, преди мъжът рязко да отскочи, счупвайки иглата с движението си. Функцията на спринцовката се смени — от иглата изхвръкна силна струя кръв.
Дойл се хвърли на свой ред към стълбището. Един от слугите се затича да го засече, но Дойл замахна с бръснача, нарани мъжа и го отхвърли назад.
— Айлин!