Цяла група слуги се показаха иззад ъгъла на горната площадка и се втурнаха надолу към нея.
— Натам! — извика той и посочи една врата встрани от площадката.
Разнесе се изстрел и близо до краката й излетяха парченца мрамор. Дойл се обърна и видя, че Дръмънд се приближава към стълбите, предвождайки с револвер в ръка групата слуги. Дойл хвърли бръснача си към него, но генералът го отби с небрежен жест.
— А сега върви в Ада! — извика Дръмънд и отново вдигна револвера.
В същия миг отгоре се стовари тежка рицарска броня и помете групичката слуги. Куршумът на генерала безобидно изсвистя встрани.
— Артър! — изпищя Айлин.
Той се обърна — над него се бе надвесил един от слугите с тояга, вдигната за удар. Дойл чу остро изсвирване, в челото на мъжа се заби сребърна звезда и той рухна на пода. Дойл вдигна поглед — нечия тъмна фигура прелетя над перилата право към слугите, които напредваха към стълбището. Тласнати към стъпалата по-бързо, отколкото би им се искало, нападателите изпопадаха покрай Айлин. В този момент Дойл се озова при нея на площадката. Облеченият в прислужническа униформа техен спасител бе скочил отново на крака и вече с лекота изхвърляше надолу по стълбището последните им преследвачи.
— Продължавайте — спокойно нареди Джек Спаркс и им посочи вратата на площадката.
После вдигна бойния меч, който бе паднал заедно с хвърлената ризница, използва го, за да довърши един от нападателите, и заплашително го размаха, за да сплаши останалите.
— Хайде, Дойл!
Покрай тях изсвистя нов куршум. Дръмънд отново се прицели, опитвайки се да намери пролука сред тълпата.
Айлин опита да отвори вратата и викна:
— Заключена е!
Дойл и Джек стовариха рамене върху здравото дърво. Ключалката отстъпи при втория им опит. Дойл сграбчи една факла от поставката на вътрешната стена, хвана Айлин за ръката и се втурнаха по тесния гол сервизен коридор. Спаркс се забави колкото да хвърли една ампула на площадката — ампулата звучно се пръсна и образува облак задушлив дим.
— Бързо, бързо, с всички сили!
И те бягаха. Спаркс ги следваше. След малко завиха и чуха викове и крачки зад гърба си — слугите най-сетне се бяха осмелили да преминат през облака, подчинявайки се на войнствените заповеди на Дръмънд.
— Добре ли си? — попита Дойл.
— Бих искала да сме избили всичките — гневно му отговори тя.
— Видях те да скачаш от фургона — обърна се Дойл към Спаркс.
— Цял час ми трябваше да вляза в замъка. Външната охрана е поне от сто души.
— Видя ли…
— Да, бях на стълбището още преди да атакувате. Трябваше ми нещо, което да им отвлече вниманието…
— Разбираме, Джек… къде сме сега? — попита Айлин.
„Боже мой, та тя е по-спокойна от мен“ — изуми се Дойл.
Стигнаха до някакво разклонение и поспряха. Единият път водеше към вътрешността на замъка, а другият се спускаше надолу и наляво.
— Насам — взе решение Спаркс и ги поведе наляво.
— Как ще излезем оттук? — не сдържа безпокойството си Дойл.
— Все ще намерим начин.
Стените на коридора ставаха все по-грапави — ламперията отстъпи пред мазилка, а тя на свой ред беше сменена от каменна зидария. Шумът от преследването зад тях заглъхваше все повече и повече.
— Убили са Бари — каза Дойл.
— По-лошо е дори и от това — уточни Айлин.
— Вероятно са хванали и Лари.
— Не, той е жив — отговори Спаркс.
— Къде е?
— На безопасно място.
Изминаха почти половин миля и през цялото време се спускаха. Температурата незабелязано се бе покачила. Стените бяха мокри от влага. Изведнъж след поредния завой се озоваха пред тежка дъбова врата, изцяло блокираща пътя им. Спаркс напрегнато се вслуша, после се пресегна и натисна дръжката на бравата. Вратата не беше заключена.
Пред погледите им се простираше подземна пещера, чийто край не се виждаше. Таванът обаче едва не докосваше главите им. Подът беше застлан с дебел пласт слама. Отнякъде полъхна и течението завъртя пламъка на факлата, облизвайки с него камъка над тях. Въздухът беше необичайно топъл, наситен с миризма, която не беше неприятна и приличаше на миризмата на презрели плодове. Дойл беше убеден, че познава отнякъде този аромат, но не можеше да се сети откъде.
Тръгнаха напред и веднага разбраха, че сламата покрива плитък слой вода, достигащ на някои места до две педи. И докато внимателно крачеха през водата, течението подхвана вратата, която бяха оставили отворена, и я затръшна.