— Повдига ми се — тихо предупреди Айлин.
После се скри встрани. Дойл отиде при нея и я държа за раменете, докато тя се освобождаваше от гадната вечеря, която им бяха сервирали. Спаркс търпеливо чакаше на дискретна дистанция. Когато спазмите й попреминаха, тя се притисна до Дойл и затвори очи. Цялата трепереше, но кимаше, че е добре. Изглежда, искаше да отрече реалността на ужаса, с който се бяха сблъскали, като откаже да говори за него, досети се Дойл. Сам той се питаше колко ли скелети лежаха скрити в онзи измъкнат от дълбините на Ада развъдник на пиявици. Колко удобен начин да се реши радикално проблемът с дисциплината. А едновременно с това и ефективен начин да се посее лудост в душите на враговете… той си спомни за преградите от сол в салоните на Топинг и разбра какво беше докарало лорд Никълсън до умопомрачение.
Дали тези чудовища бяха доказателство в подкрепа на бълнуванията на Вамберг за тъмни духове и сделки с първичните? Наистина ли им бяха разкрити някои фундаментални тайни на духа и материята?
Вниманието му бе привлечено от приближаването на Спаркс.
— Колко души убихте? — шепнешком попита той.
— Чандрос. Епископът. Може би Вамберг.
— Аликзандър?
Дойл отрицателно поклати глава.
— Изчакайте тук — каза Спаркс, потупа Дойл по рамото и се скри в тъмнината.
— Убих го. Онзи ужасен човек — прошепна Айлин със затворени очи.
— Да, наистина го уби.
— Добре.
И тя се отпусна доверчиво в ръцете му. След няколко минути Спаркс се появи с два комплекта прислужнически дрехи и най-важното — топли вълнени палта. Преоблякоха се зад бъчвите, докато Спаркс ги охраняваше. Айлин напъха косата си под кепето.
После огледаха двора — беше същият, в който Дойл бе видял отгоре Спаркс да скача от фургона. Слуги и затворници тичаха в различни посоки. Изплашени коне се вдигаха на задните си крака и хаотично влачеха след себе си фургони и карети. Часовите се строяваха по взводове и потегляха да изпълнят заповедите на командирите си.
— Евакуация — констатира Спаркс. — Войската ще пристигне точно навреме, за да помете тази сган.
— Смяташ, че няма да се бият? — попита Дойл.
— Не без заповед. А ние посяхме смут в системата им.
— А Дръмънд?
— О, той няма да се опълчи срещу никого, ако Аликзандър не е редом с него.
— Може и да посмее.
— Няма кауза, за която той би жертвал живота си. А и мисля, че в този момент вече е на мили оттук.
— Къде ли ще отиде? — зачуди се Айлин.
Спаркс поклати глава.
— А принц Еди? — сети се изведнъж Дойл.
— Според мен Гъл отдавна го е измъкнал оттук.
— Къде?
— При влака. Обратно в Балморал. Сега той не е толкова ценен за тях.
— Сигурно така и няма да се събуди, докато не се озове в безопасност — каза Айлин.
— Убеден ли си, че няма да го задържат като заложник? — не спираше Дойл.
— С каква цел? На тях им е ясно, че ще ги преследват като бесни кучета. Той не може да им навреди като свидетел. Сигурен съм, че изобщо не е бил в течение на плановете им. Най-обикновен гост на група достопочтени граждани за уикенд сред природата.
— Ако наистина е така, значи сме ги победили, Джек! Значи те се отказват!
— Може би.
В този миг на Дойл му хрумна един по-тревожен въпрос:
— А защо не ни преследват?
— В момента не им е до това, нали? — предположи Айлин.
— Ще го направят — тихо каза Спаркс. — Не довечера, нито утре вечер. Но ще дойде ден и ще се сетят за нас.
Настана дълго мълчание.
— Как ще се измъкнем оттук? — попита Дойл.
— През онази порта — отговори Спаркс и посочи вратата, извеждаща в сектора на фабриката.
— По-точно?
— Съвсем просто, скъпи ми Дойл. Пеша.
Спаркс стана иззад камарата каци. Дойл и Айлин го последваха с наведени глави, смесвайки се с хаоса в двора. Никой не ги спря за каквото и да било. Не след дълго те минаха през отворения портал, оставяйки стените на Рейвънскар зад гърба си.
Пътят водеше право към бисквитената фабрика. Едва мъждукащите електрически крушки осветяваха сновящите напред-назад работници. На запад, от другата страна на фабриката, се простираха мочурищата и неразтопените остатъци от обилния снеговалеж слабо блестяха под лунната светлина. Спаркс спря на мястото, където една жп линия се отделяше в посока към рампата на фабриката, и предложи: