— Да не се е случило нещо с онзи човек? — усъмни се най-сетне ирландката.
— Качвай се при майка си. Ще те извикаме, ако ни потрябваш — нареди Лебу и затвори вратата под носа на младата жена.
— Сменили са мебелите. Снощи стаята изглеждаше почти празна.
— Къде точно се разигра сцената на насилието, Дойл?
Дойл пристъпи към мястото, където се бе намирала масата. Там, където снощи бе паднала лейди Никълсън, днес имаше удобно меко канапенце.
— Ето тук — каза той и клекна. — Нямаше килим, дъските бяха голи.
Той вдигна канапето от едната страна и видя, че отпечатъкът от крака му в мекия килим е дълбок и направен в дебел слой прах. Лебу му помогна да отместят канапето, после двамата заедно навиха килима. Дъските на дюшемето бяха чисти и излъскани.
— Както виждаш, чистено е… цялата стая — от край до край. Заличили са всякакви следи — малко неспокойно се обади Дойл.
Лебу стоеше над него, спокоен и безстрастен. Дойл се наведе още по-ниско, за да огледа пода отблизо. Извади от джоба си чистачката за лула и подраска с нея пролуката между две от дъските. Резултатът беше тъмна изсъхнала люспа. Дойл я прибра в плик и го подаде на Лебу.
— Според мен анализите ще установят, че това е човешка кръв. Снощи в тази стая бяха убити лейди Никълсън и нейният брат. Смятам, че е уместно семейството им незабавно да бъде уведомено.
Лебу прибра плика, извади бележник и старателно си записа в него имената. После се захванаха с по-подробен оглед на стаята. Не откриха нищо, което би могло да им помогне да научат нещо повече за извършеното престъпление, за самоличността на собственика или наемателя. Както можеше да се очаква, минаването през плетеницата от коридори, по които Дойл и Сакър бяха избягали, се оказа също толкова непродуктивно.
Когато излязоха в уличката, Дойл описа по-подробно обстоятелствата около кървавото си приключение, но не спомена за Сакър, нито обели дума за начина, по който бе използвал револвера, даден му от самия Лебу само преди няколко месеца. Лебу стоеше скръстил ръце, неподвижен като статуя, и с нищо не издаваше доколко вярва на ушите си. Мина много време преди изобщо да реагира. Но Дойл отдавна беше свикнал с епичните пристъпи на мълчаливост, така характерни за приятеля му. Струваше му се, че дори чува как се превъртат зъбните колелца в сметачната машина на неговия мозък.
— Казваш, че при нападението на тази жена е било използвано хладно оръжие? — бе първият коментар на Лебу.
— Да. Доста зловещо на вид.
Лебу кимна и с неочаквана целеустременост в погледа каза:
— В такъв случай най-добре ще е да дойдеш с мен.
Извървяха трите преки до ъгъла на Комършал и Олдгейт. Полицията вече беше отцепила района. По кръстовищата имаше полицаи, които отклоняваха потока пешеходци. Лебу преведе Дойл през заграждението към центъра на празното място, където снощи — точно когато Дойл се бе прибрал вкъщи — късият и нещастен живот на уличницата, известна в квартала като Русата Фей, бе стигнал до своя край по невероятно брутален и злокобен начин.
Отметнаха брезента, с който бе покрита. Беше гола. Тялото й бе нарязано, а органите от него — извадени. Някои липсваха, останалите бяха грижливо подредени до трупа по начин, в който може и да имаше някаква логика, но тя им бе непонятна. Личеше, че работата е била свършена бързо, прецизно и — доколкото Дойл бе в състояние да прецени като професионалист по липсата на разкъсвания в местата на пробождане и по ръбовете на раните — с необикновено остри инструменти.
Дойл кимна. Отново покриха трупа с брезента и двамата с Лебу се отдалечиха на няколко крачки. Последва поредният пристъп на мълчание.
— Това лейди Никълсън ли е, Дойл? — обади се накрая Лебу.
— Не.
— Беше ли тази жена на сеанса снощи?
— Не, никога не съм я виждал.
С известен шок Дойл осъзна, че Лебу търси слаби места в историята, която му бе разказал. „Полицай до мозъка на костите си“ — напомни си Дойл. Не беше особено трудно да долови мрачната напрегнатост сред другите полицаи тук. Малцина бяха тези измежду тях — а може и изобщо да нямаше такива — които се бяха сблъсквали с подобна гледка. Тя съвсем не би могла да се нарече ежедневна работа на лондонската полиция.
— Не се ли знае коя е? — осмели се да попита Дойл.
— Най-вероятно проститутка — неопределено поклати глава Лебу. — Такаа… Онова оръжие, което ми описа… би ли могло то да свърши тази работа?