— Предполагам.
— Търсехме семейна двойка — мъж и жена — качили се в Уитби и слезли от въпросната шхуна. Оказа се, че май натоварили в трюма някакъв ковчег. Казали на капитана, че това било тялото на скъп роднина, когото искали да погребат на родна земя. Качили се в Бремен на влак и заминали на юг. И тук следата изстина. Проверихме всяка гара, всяка най-нищожна спирка между Бремен и Мюнхен. Опознахме Прусия по-добре от прусаците. Нищо! Вече ми се искаше да се върна и аз в своята родна земя, но тогава на него му хрумна още една идея…
— Залцбург.
— Точно така, сър — градът, където, както знаете, братята са били заедно на училище. Австрия. Стигнахме там и той буквално обърна града наопаки. Така попадна на един кочияш, който си спомни за двойка, отговаряща на нашето описание. Откарал ги в един съседен град, на два часа път. Казвал се Браунау. Браунау на Ин… Разбра се, че двойката наела къща и платила наема в брой. За щастие съседката им се оказа страшно любопитна — старица, която няма какво друго да прави, освен да дебне по цяла нощ иззад завесите… Да, видяла ги да пристигат. И да, наистина разтоварили голям дървен сандък от фургона. Единственият багаж, освен онова, което носели на ръка, и това направо я изумило. На всичко отгоре стояли будни до късно — лампите светели по цяла нощ. Живели там два месеца, без да обелят нито дума с нея — е, това не е много добросъседско, нали?
— Бяха ли още там, когато пристигнахте?
Лари поклати със съжаление глава.
— Бяха си тръгнали преди една седмица, поне така каза. Влязохме в къщата. Ако кажа, че вътре беше пълен безпорядък, значи нищо да не кажа: изглеждаше сякаш някой бе доближил пещ, беше я задържал наблизо, колкото да разтопи всичко наполовина, и после беше оставил нещата да изстинат. Всичко беше меко, стените бяха като желе… Просто не мога да си представя как са стояли прави.
Но Дойл знаеше за какво става дума — Блаватска го бе описала като опит да се проникне откъм другата страна.
— Бяха ли оставили нещо след себе си?
— Ковчегът. Или по-скоро онова, което беше останало от него. Празен. Поставен върху купчина пръст, както в абатството.
— Нямаше нищо?
— Не, сър.
Дойл погледна Лари и сърцето му се сви. Идваше ред на лошите новини.
— И какво стана тогава, Лари?
— Решихме да ги проследим от там нататък — следата бе толкова прясна, само на седмица. Отведе ни на югозапад до едно малко градче в Швейцария, някъде между Цюрих и Базел. Курорт — идват хора, къпят се в изворите, посещават близкия водопад. Водопадът Райхенбах. Пет каскади. Над шейсет метра височина.
Лари поиска още бренди. Зевс внимателно проследи как Дойл налива и търпеливо изчаква Лари да го изпие.
— Пристигнахме. Проверихме в хотела до водопада. Да, казаха ни, въпросната двойка е тук от два дни. Качихме се при стаите им. Имаше следи, че някой живее там, но нямаше никого. Джек ми нареди да чакам пред вратата, докато той огледа от другата страна. Мина известно време. Изведнъж усетих, че нещо не е наред, и изтичах навън. От хотела тръгва пътека към планината и извежда на едно място, откъдето водопадът се вижда отгоре. Видях Джек да тича по пътеката. Хукнах и аз след него… За миг се скри от погледа ми и тогава чух изстрели от револвер, напрегнах всички сили, завих по пътеката и на една площадка пред мен видях Джек, вкопчен в човек, облечен в черно. Веднага разбрах, че е Аликзандър. Не знам кой беше стрелял, но те се бореха сякаш никой не беше улучен. Никога не съм виждал хора да си нанасят толкова жестоки удари. Силите им бяха равни, ударите им се редуваха, и двамата бяха окървавени, но никой не помисляше да отстъпи. Срам ме е да си го призная, но се парализирах от гледката. Просто не можех да поместя крак… И докато наблюдавах, забелязах, че Джек започва да развива малко предимство — едва забележимо или дори съвсем незабележимо, но схватката започваше лека-полека да се развива в негова полза. Аликзандър отстъпи крачка назад, опита се да нанесе удар с крак, но земята под краката му поддаде, надолу се посипа дъжд от камъни и пръст, после той загуби равновесие и в един безкрайно дълъг момент балансираше на самия ръб на пропастта. После полетя надолу… Но точно преди да изчезне от погледите ни, се пресегна с дяволска бързина, сграбчи Джек за ботуша, Джек се залюля, заби пети в земята, за миг се задържа, но тежестта на брат му го повлече и той полетя след него. Видях ги да падат, сър, стори ми се, че телата им се въртят и въртят във въздуха, сякаш цяла вечност.