Сакър. Разговорът в каретата, поредицата шокиращи събития, които не му бяха дали възможност да зададе поне един смислен въпрос. Дойл извади визитната картичка на Сакър. Трябваше да се срещне с този мъж в спокойно състояние, събрал в юмрук всичката си съобразителност и интелект. Кеймбридж е на по-малко от два часа път с влак. Тим, техният кочияш, бе казал на Дойл, че братът на лейди Никълсън е посещавал университета там. Най-сетне можеше да благодари на съдбата за липсата на успех в кариерата си на лекар: нямаше критично болни пациенти, така че отсъствието му не би могло да стане причина за никакви неудобства. Трябваше веднага да тръгва за гарата на Ливърпул стрийт.
Той пъхна картичката в чантата си и в този миг погледът му попадна върху корицата на странно променената книга, която бе взел. „Разбудената Изида“. Беше толкова объркан, че до момента не бе обърнал внимание коя е. Извади я така, че да скрие от останалите в салона необикновения й външен вид. Блаватска… едва ли можеше да измисли по-подходящ спътник за пътуването, в което се отправяше. Фотографията й все още се различаваше през слоя гадна слуз…
Но… Мили боже! Това бе невъзможно! Той се взря по-внимателно. Да!
Жената, която бе видял до Петрович на стълбището. Наистина беше тя — Елена Петровна Блаватска!
Файтонът спря пред къщата и той тичешком се втурна нагоре.
— Мисис Петрович!
Стрелна се покрай собствения си апартамент и хвърли един поглед през вратата, колкото да се убеди, че нищо не се е променило от предната нощ. Изкачи стъпалата по три наведнъж, стигна пред вратата на Петрович и нетърпеливо почука.
— Дойл е, мисис Петрович!
Едва сега видя излизащия от ключалката дим.
— Мисис Петрович!
Блъсна вратата с рамо, после втори път, отстъпи една крачка и със силен ритник я изкърти.
Петрович лежеше на пода в центъра на стаята. Беше в безсъзнание. Димът се сгъстяваше, но все още не се виждаха пламъци. Завесите от тежък брокат димяха, дантелените пердета вече бяха изгорели.
Дойл дръпна готовите да пламнат завеси на пода, стъпка ги, за да изгаси огъня и да може да стигне до падналата жена. Докосна я и веднага разбра, че вече е мъртва. Концентрира цялото си внимание върху завесите и след няколко минути заплахата от пожар бе ликвидирана. Дойл затвори очите на старицата и седна, за да се опита да разбере какво се е случило.
Дакелът на Петрович изпълзя изпод един от диваните и разтревожено побутна стопанката си по ухото.
Дойл огледа стаята: на масата се виждаше незапушена гарафа с вино, капачката се търкаляше досами нея, до капачката имаше отворена кутия с хапчета дигиталис и няколко восъчни петна. На пода до тялото лежеше малка кристална чаша, от която започваше алено петно, попило в килима. Масата, от която бе паднала свещта, се намираше между нея и прозореца. Самият прозорец бе отворен.
Запалила е свещта. Сигурно е почувствала болка в гърдите — той много добре знаеше, че тя има проблеми със сърцето. Наляла си е чаша вино и е отворила кутийката с хапчетата. Болката сигурно се е засилила до обезпокоителна степен. Чувствайки, че въздухът не й достига, тя е отворила прозореца и с това е съборила свещта. Завесите са се подпалили и тя е изпаднала в паника. Сърцето й отказало да поеме натоварването и тя е паднала.
Две възражения: първо, на масата има прясно мокро петно. Чашата за вино е била оставена… а е трябвало да се изтърколи към завесите заедно със свещта и, второ, на пода до тялото се виждаха няколко хапчета. Кучето се опитваше да лапне едно от тях от килима. Кой знае, може да е изпуснала кутията и да се е навела да събере хапчетата, когато… не, в ръката й нямаше нито едно хапче.
Той разгледа кутийката. Там, сред мъхесто парче плат и други непотребни неща, се мъдреха хапчета. Добре, в такъв случай хапчетата са се изсипали и тя е успяла да прибере няколко…
Зад гърба му се разнесе задавено изквичаване и той се обърна. Кучето на Петрович бе паднало настрани, през тялото му премина тръпката на кратка агония и… толкова. „Умря… и в известен смисъл така може да е по-добре“ — мина през главата на Дойл. Не беше от онези кучета, които някой друг би могъл да обикне… от устата му бликаше пяна. Отровено.
Значи някой бе отровил Петрович и може би изобщо не се бе опитвал да скрива този факт. Дойл леко повдигна тялото й… и под него имаше хапчета. Едната страна на челюстта й изглеждаше зле ударена. Сигурно се бе борила и, изглежда, бе блъснала кутийката с лекарството, разпръсвайки хапчетата. Нападателят я е насилил да погълне отровата и набързо се е опитал да събере хапчетата, преди да избяга през отворения прозорец. Да… на перваза се виждаше размазана следа. Свещта е паднала по време на боричкането, а може убиецът съзнателно да я е бутнал, за да замаскира злодеянието. Тялото й все още бе топло. Неизвестният бе напуснал тази стая преди не повече от десет минути.