Тя изпи чашата си на екс и веднага си наля следваща. Дойл отпи. Форчън се въздържа. Блаватска се отпусна в креслото, прехвърли крак през една от страничните облегалки и запали пура.
— Разбирам, че има още нещо, което искате да ми кажете, така ли е?
Дойл кимна. Беше благодарен за водката — тя като че ли помагаше изложението му да бъде по-гладко. Блаватска го прекъсна само веднъж, за да научи подробностите за раните и начина, по който бяха подредени изрязаните органи на убитата проститутка.
— Бихте ли ми начертали схемата, по която бяха разположени, колкото можете по-точно?
Форчън му подаде писалка и хартия и Дойл се подчини. След малко подаде на Блаватска резултата. Тя огледа критично рисунката, изсумтя неопределено веднъж, после сгъна листа и го пусна в чантата си.
— Моля ви, продължете.
Той й разказа за пътуването си насам, за едва ли не сблъсъка с бог знае какво в отдела за антична история, после й показа странно променената книга, която бе взел от стаята си и попита:
— Какво ли би могло да причини това?
— Ектоплазмена детонация. Опит за проникване на нещо от другата страна. Петрович ме извика да го видя. Много лошо. Разбира се, тогава аз помислих, че са тръгнали за Петрович… и може би в известен смисъл това е така. Бъдете благодарен, че не сте си били у дома. Продължавайте, докторе.
В главата на Дойл се изви вихрушка.
— Мадам Блаватска, какво можете да ми кажете за Тъмното братство?
Въпросът накара Е. П. Б. и Форчън да разменят крадешком погледи, чийто смисъл му остана неясен.
— Зли създания. Материалисти. Врагове на Светия Дух. Би трябвало да прочетете труда ми по този въпрос…
— Вече съм го прочел, мадам. — „И за съжаление прекалено задълбочено“ — помисли си Дойл. — За мен е важно да знам дали вие вярвате, че тези хора реално съществуват.
— А тази маса съществува ли? — почука тя по масата. — Тази чаша истинска ли е?
— Изглеждат като истински.
— Ето това е отговорът, който мога да ви дам.
— Но тези създания хора ли са… искам да кажа, само външно ли приличат на хора, или просто се носят без посока в етера?
— Това са духове, които желаят човешката форма. Те кръжат наоколо гладни, увисват над нея и непрестанно търсят входна точка.
— За което, както вие пишете, им е необходимо сътрудничество от страна на живите.
— Сътрудничество и жертвоготовност — уточни тя. — Те трябва да получат покана да дойдат на нашата плоскост чрез изпълнението на определен ритуал и така нататък. — В гласа й не звучеше желание да развива по-подробно тази тема. — Опишете ми сега, ако обичате, този професор Армънд Сакър.
— Висок, дългокрак. Към трийсет и пет. Нос, който е невъзможно да не се забележи, високи вежди, говорещи за интелект, светли очи. Дълги пръсти на ръцете. Атлетична осанка.
Описанието предизвика нова размяна на погледи между двете жени.
— Нещо не е наред ли? — полюбопитства Дойл.
— Всъщност… аз имам уговорена вечеря с професор Сакър за тази вечер — отговори тя.
— В такъв случай вие се познавате?
— От много години.
— Значи го познавате добре? — възбудено извика Дойл.
— Даже отлично. Струва ми се, че чувам неговите стъпки да се приближават отвън.
И наистина към вратата се приближиха бързи стъпки на двама души и някой почука. Форчън отвори вратата. Отвън стоеше младият книжар.
— Професор Сакър, мадам — съобщи той.
— Поканете го да влезе.
Дойл се изправи. Младежът се отстрани от рамката на вратата и в гримьорната влезе професор Сакър. Е. П. Б. топло го приветства с целувка по двете бузи.
— Колко се радвам да те видя пак — каза тя.
— И аз, скъпа — отговори високо Сакър.
Форчън поздрави Сакър както се поздравява познат човек и го представи на Дойл, който стисна внимателно слабата ръка на попрегърбения, дребничък, белокос, осемдесет и две годишен старец пред себе си.
— Съжалявам, не чух добре името ви — извини се професор Сакър.
— Дойл.
— Бойл? — Старецът почти викаше.
— Дойл, сър. Артър Дойл.
— Ааа, чудесно. Ще вечеряте ли с нас, Ойл?
— Честно казано… не знам, сър!
— Професоре, моля ви тръгвайте заедно с мадам Форчън за ресторанта. Аз идвам след малко — намеси се Блаватска и неясно как желанието й бе разбрано, без да се наложи да повишава глас. Тя направи знак на Форчън, която изведе стареца от стаята, без той да усети какво става.