Выбрать главу

— Не мога да кажа, че тези две възможни причини предполагат еднакъв подход.

— Предполагам същото се отнася и до присъствието ти в Кеймбридж?

— Признавам, че там преследвах и други цели…

— Например? — настоя Дойл, възползвайки се от това, че бе поел инициативата да задава въпросите.

— Братът на лейди Никълсън е следвал в „Гонвил и Кай“. Поинтересувах се за някои неща в канцеларията.

— Докато аз търсех „професор Сакър“.

— Да, признавам, че моментът бе особено подходящ.

— Сигурно ще кажеш, че именно от подобни съображения си се представил под фалшиво име — заключи Дойл. — Разчитайки, че аз ще отида в Кеймбридж да те търся и това ще ти даде възможност да продължаваш да ме държиш под око, докато сам ти издирваш следите на брата…

— Похвално, Дойл.

— За мое съжаление хитро замисленият ти план едва не ме погуби.

— Крайно неприятно.

— Ти едва ли ще ми предложиш някакво обяснение за онова, което ме преследваше из залите на музея на античността, нали?

— Не. Съжалявам — каза Спаркс без видими следи от искрено съжаление и после живо подхвърли: — Ама ти беше интересно, нали?

— Не бих казал, че има и секунда, през която да съм спрял да мисля по този въпрос. Както и да е, какво научи за брата?

— Фамилно име: Ратборн — моминското име на лейди Никълсън; собствено име: Джордж. Тръгнал е от Кеймбридж три дни преди ваканцията, споменавайки пред ректора, че става дума за неотложни семейни дела. И оттогава никой не е чул нищо за него.

— Едва ли някой някога ще чуе. Горкият нещастник! А нещо за мадам Блаватска?

— Безкрайно интересна жена.

— Напълно съм съгласен. Тя има ли нещо общо с всичко това?

— Бих казал, че тя е един заинтересован наблюдател, на чието съчувствие можем да разчитаме.

— Искаш да кажеш, че не е замесена?

— Ти разговаря с нея, така че по-интересно е какво е твоето мнение.

— Не я ли познаваш? — попита Дойл, усещайки познатото му чувство на безсилие да го обхваща за пореден път.

— Никога не съм се запознавал с нея. Но признавам, че говори много убедително. За мен тя е една крайно интригуваща смес от войнстващ поклонник и пътуващ търговец. Човек би се заклел, че е американка.

— Извини ме, Джек, но искам да попитам какви бяха тези измислици, че работиш за кралицата?

Спаркс спря и го изгледа с подкупваща искреност.

— Искам да ми обещаеш, че никога няма да обелиш и дума другиму за това. Не бих казал, че е безопасно да говорим по този въпрос дори тук, в това безлюдно място. От твоята дискретност зависи животът на хора, които са много по-ценни за съхранението на империята, отколкото аз или ти. Доверих ти се — признавам, крайно неохотно! — за да те накарам да проумееш сериозността на нещата, в които за съжаление вече си дълбоко замесен. Много бих желал да не беше така!

Дълбоката загриженост на Спаркс за доброто на Короната събуди роялистките симпатии на Дойл и го накара да забрави за намерението да открие други възражения срещу пелерината от секретност, зад която Спаркс така удобно се криеше.

— Правилно ли съм разбрал, че става дума за заплаха срещу живота на определени… високопоставени лица? — попита Дойл, подбирайки внимателно думите си.

— Да, точно така.

— Бих ли могъл да… да ти бъда в помощ по някакъв начин?

— Вече си. Справяш се чудесно!

Заплаха срещу кралицата! Дойл едва се сдържаше.

— Щом намираш способностите ми за нелишени от известни достойнства, бих искал да се поставя на твое разположение и за в бъдеще.

Спаркс изучаващо го изгледа с равни дози състрадание и студена преценка.

— Само да не съжаляваш! — отговори той. — Пазиш ли още знака, който ти дадох?

— Ето го. — И Дойл извади окото от джоба си.

— Вземи го в лявата си ръка, ако обичаш.

— Мадам Блаватска предложи да си направя амулет от него.

— В това няма нищо лошо, стига да е скрит от неволен чужд поглед — съгласи се Спаркс и показа подобен амулет изпод яката си. — Сега вдигни дясната си ръка и повтаряй след мен.

— Това да не е някакъв масонски ритуал?

— Не разполагаме с цял ден, Дойл!

— Добре де, давай нататък.

Спаркс се концентрира и затвори очи. Настъпи мълчание. Дойл започна да се притеснява, че нещо не е наред, но Спаркс внезапно проговори:

— Нека Светлината потече от извора в съзнанието на Бога към умовете на хората. И нека тя се спусне над Земята.