— Въпрос на удобство — обади се Дойл. Всъщност изобщо не се бе замислял за тези неща. — Идват нови хора, а старият път си е на мястото — защо да се главоболят да строят нов?
— И защо не, наистина? Да направиш нещата по-лесни — това е историята на човечеството, изразена с една фраза, нали, Дойл?
— Е, в известен смисъл.
— Как според теб са избрали точно този път нашите праисторически предци?
— Като най-късото разстояние между две точки.
— А дали оттук не са минавали пътеките на животните, за които са излизали на лов? — размишляваше на глас Спаркс.
— Това ми звучи доста правдоподобно.
— А по каква причина самите животни са утъпкали тези пътеки? — Спаркс бе възприел тона на софист, който води невежите стъпка по стъпка към свещената земя на истината.
— Сигурно е имало нещо, свързано с храната и достъпа до вода.
— С други думи в основата е необходимостта?
— Животът им е бил диктуван от нея, не е ли така?
— Запознат ли си с китайската философия фенг шуй?
— Даже не съм чувал за нея.
— Китайците вярват, че самата Земя е жив, дишащ организъм и че както в човешкото тяло има вени и нерви, през които струят потоци жизнена енергия, регулиращи всичко, така е и със Земята.
— Известно ми е, че тяхната медицина се основава на подобно предположение — допълни Дойл, питайки се какво общо би могло да има всичко това с римските пътища в графство Есекс.
— Точно така. Фенг шуй приема съществуването на подобни силови линии и има за цел да приведе човешкото съществуване в хармония с тях. Следовниците на фенг шуй биват възпитавани и обучавани точно така, както се постъпва с членовете на всяко духовно братство, в резултат на което те засилват чувствителността си към тези сили и развиват много особената способност правилно да ги интерпретират. Строежът на домове, пътища, храмове, цялата Китайската империя от пет хилядолетия насам — най-дълго просъществувалата цивилизация, която се е появявала на този свят — всичко е построено в стриктно съответствие с тези принципи.
— Ами!
— Като оставим настрана безспорното му невежество, ако забравим за нечистоплътността му и му простим отсъствието на елементарна духовна изтънченост, какво качество у праисторическия човек е най-достойно за уважение?
— Мисля… струва ми се, че той добре е действал с ръцете си — каза Дойл, който с мъка следваше непредсказуемите скокове на мисълта в главата на своя спътник.
— Той е живял в хармония със земята — сам си отговори Спаркс, без да обръща никакво внимание на думите на Дойл. — В едно цяло с нея, а не като част от нея.
— Благородният дивак. Жан Жак Русо и така нататък.
— Именно. В резултат на което обаче праисторическият човек е притежавал една много тънка чувствителност към земята, по която е стъпвал, към гората, в която е ловувал, към потоците, от които е пил. Не му е било необходимо да практикува фенг шуй — той се е раждал закърмен с тази философия, така както се раждат животните, от които е зависело съществуването му. Така че пътеките, които те избирали, съвпадали с някакви резонансни линии под земята. Кръстосвайки се привидно без никаква система, тези пътища според много хора представляват електромагнитната нервна система на самата планета.
— От друга страна, това може би са само пътища — опита се да го контрира Дойл.
— Може би. Но какво ще кажеш, ако ти съобщя, че точно в пресечните точки на тези силови линии, където… наречи го както искаш — за китайците това е „диханието на дракона“ — където тази пулсираща енергия достига своя максимум, първите хора са построили своите храмове и места за поклонение и пак в тях се намират много от християнските черкви, които ние днес използваме?
— На това мога да кажа само, че тази теория изисква по-задълбочена проверка…
— Едно такова място е Стоунхендж. Друго е древното абатство в Гластънбъри. А Уестминстърското абатство, построено на мястото, където преди се е издигал римският храм на Диана, буквално е възседнало най-гъсто сплетения възел на тези силови линии в цяла Англия. Този факт говори ли ти нещо?
— „Да, има повече неща в небето и земята…“ и така нататък.
— „… драги ми Хорацио“. И те изглеждат още по-любопитни, ако си спомним, че гръцкият бог Хермес — нито за миг не се съмнявай, че древните гърци са знаели за тези линии — е бил бог не само на плодородието, подобно на Диана, но също и на пътищата. И какво мислиш са правили нашите келтски предци в чест на Хермес? Издигали са каменни колони на най-важните кръстовища. Обикновени пътни знаци ли? Или проводници на тази земна енергия?