— И двамата са чевръсти като мишки и могат да проникнат през места, за които не би повярвал, че ще пропуснат човешко тяло — продължи на свой ред Спаркс, който според Дойл откровено се наслаждаваше на тази история.
— Бари например може да си извади ключицата, ако е много тясно мястото, и да се сгъне направо като чадър…
— Никога не се появяват заедно на публично място, така че ако братът бъде заловен на местопрестъплението, четиридесет свидетели от кръчмата са готови да се закълнат, че са прекарали в незабравимата компания на обвиняемия. Абсолютно непоклатим метод на действие.
— До един черен ден, когато Бари сам се прецака, сър — пое отново разказа Лари. — Винаги си е бил женкар — трагичен негов недостатък. Та онази нощ се захванал с дъщерята на един търговец на риба. Провел обсадата по всички правила: тя издигала все нови преградни стени, той изваждал на полето на честта все нови и нови оръжия. Било четири сутринта и двамата се били усамотили в магазина сред сардините. Той бил преминал през всичките й укрепления, бил преодолял дворцовата охрана и се готвел да проникне в нейната светая светих, когато старият й баща неочаквано се появил с улов треска от Северно море и преди Бари да успее да си вдигне гащите, го цапнал през бузата с ножа за чистене на риба и го разсякъл чак до костта…
— Мисля, че можем да изпуснем медицинските подробности без ущърб на истината, Лари — прекъсна го Спаркс.
— Да. Извинявам се, сър — каза сериозно Лари и се взря в лицето на Дойл, търсейки следи от наранени чувства.
— Има едно място за такива като теб и брат ти — отговори Дойл. — Казват му затвор.
— Няма никакво съмнение за това, сър. Още повече че и до ден-днешен щяхме да гнием в него, ако не беше благородният мистър Спаркс.
— Това е дълга история, с която не бих искал да досаждаме на милия доктор точно в този момент — намеси се властно Спаркс. — Видя ли някого другиго по пътя?
— Мога да заявя с голяма доза увереност, сър, че вашето бягство засега остава незабелязано.
— Добри новини. Е, приятелю, какво ни донесе?
— Извинете ме, джентълмени, че се разбъбрих. Вие сигурно сте пресъхнали като пергамент от средновековен манускрипт в манастирска библиотека.
Оказа се, че Лари носи в окачените на седлото дисаги много неща, които биха могли съществено да ревизират отношението на Дойл към двамата братя бандити, ако настроението му не беше развалено поначало. Започнаха със сандвичи — много и най-разнообразни: с шунка, с леко запечено говеждо, поръсено с ароматно сирене, с пуйка и майонеза, с овнешко, изкиснато в хрянова отвара. После дойдоха пликчета с ядки, сладкиши, вода и хладно пиво. Но може би най-добре дошли от всичко бяха чистите и сухи дрехи за всеки от двамата.
Хапнаха край пътя, като оставиха коня да пасе сред високата люцерна. Лари ги осведоми за последното развитие на събитията. Беше прекарал последния ден и половина в гарата на Кеймбридж. Там го намерила кодираната телеграма на Бари, който, от своя страна, подмамил преследвачите в щура гонитба по пътя към Лондон, преди да им се изплъзне окончателно някъде по средата. Тогава Лари яхнал коня си и открил следата на Спаркс и Дойл по обраслия черен път. Макар да предполагаше, че братята са на работа при Спаркс, Дойл изпитваше известни съмнения какво точно вършат те за него, а му беше неудобно да попита направо. Близостта до толкова ярко криминално проявен тип, макар и облагороден от общуването със Спаркс, събуждаше в Дойл нещо от старозаветната непреклонност, която дори сандвичите и бирата не можеха да разбият, въпреки подчертано дружелюбното отношение на Лари към него.
Добре подкрепени, обути отново в сухи обувки, Дойл и Спаркс пак поеха по стария римски път. Лари се метна на коня и изчезна напред, натоварен с не особено ясните функции на техен авангард. Гледката на смаляващата се зад следващото възвишение фигура, скрита под развяващата се пелерина, събуди спомена за едно съвсем скорошно и много по-ужасяващо посещение.
— Кой ме преследва, Джек? Кой е онзи човек в черно, когото видях снощи?
— Не съм сигурен — отговори Джек и лицето му потъмня.
— Но имаш някаква представа, така ли?
— Това е човек, когото търся от известно време. Миналата нощ се озовах най-близко до него от години насам. Той е причината, поради която бях на онзи сеанс заедно с теб.
— Сигурно е част от онази конфедерация на злото, за която ми спомена?
— По мое убеждение този човек е техният върховен генерал.