— Той е някой, когото познаваш, нали? — предположи Дойл в някакъв проблясък на интуитивна увереност.
Спаркс го изгледа с остър поглед. Дойл с изумление зърна проблясък на страх в студените очи на този корав мъж. Това беше шокиращо и напълно неочаквано.
— Може би — късо отговори Спаркс и повдигна предизвикателно вежда с обичайната си увереност. Беше си възвърнал самочувствието. Но моментната му слабост, самото наличие на възможността да се изплаши, го правеха по-човечен в очите на Дойл и го довеждаха по-близко до нивото, което той можеше да разбере.
— Замислял ли си се някога колко малко основания имам да вярвам на нещата, които ми разказваш? — попита Дойл незлобиво.
— Естествено.
— Аз мога да се осланям само на опита на собствените си сетива, а ти ми разказваш истории… за които би могло да има хиляди, а дори и много повече неправдоподобни обяснения.
Спаркс кимна огорчено.
— Та какво друго е нашият живот, освен една история, която разказваме на самите себе си, за да намерим някакво оправдание на болката да живеем?
— Трябва да вярваме, че животът има смисъл.
— А може би той има не повече смисъл, отколкото самите ние сме способни да му придадем?
Изправен пред разнообразието от чувства, които приятелят му така неочаквано бе демонстрирал, че може да изпитва, Дойл за пореден път се удиви на еластичността на собствените си емоции, оказали се по-непостоянни от времето в един летен ден.
— Напълно съм съгласен — каза той развълнувано. — Ето например аз не знам почти нищо за теб, Джек, но въпреки това съм способен да си изградя представа… не, направо си внушавам, че виждам историята на твоя живот… макар да съзнавам, че тя може да има, но е по-вероятно да няма нищо общо с това, което ти фактически си.
— Например? — запита Спаркс, проявявайки неочакван интерес.
— Ти си мъж на около трийсет и пет и си роден в имение в Йоркшир. Бил си единствено дете. Като малък сериозно си боледувал. Обожаваш да четеш. Докато си бил дете, семейството ти е пътувало из Европа и е прекарало доста дълго в Германия. След като сте се върнали, са те изпратили в частно училище, а след завършването му си постъпил в колеж в Кеймбридж. Дори мисля, че си бил в повече от един колеж. Измежду многото други неща, изучавал си медицина и естествени науки. Можеш да свириш на някакъв струнен музикален инструмент — вероятно цигулка — и дори го правиш с известна виртуозност…
— Това е изумително!
— Известно време си се колебал дали да не започнеш кариера на артист и дори предполагам, че си излизал няколко пъти на сцена. Другата възможност е била военна кариера и е много възможно да си бил в Индия през 1878 по време на афганската кампания. Там, на Изток, си отделил много време да изучаваш различни религии, между тях будизма и конфуцианството. Смятам също, че си пребивавал и в Съединените щати.
— Браво, Дойл. Успя да ме удивиш!
— Точно това беше намерението ми. Искаш ли сега да чуеш как стигнах до тези изводи?
— Акцентът ми или по-скоро онези следи от него, които все още са останали, издава йоркширския ми произход. Съдейки по маниерите ми и по това, че не изглеждам финансово притеснен, ти си заключил, че семейството ми е в състояние да ми обезпечи определено ниво, без да се налага да печеля от търговия.
— Правилно. Живото ти въображение ми подсказва, че като малък си бил прикован за дълго на легло — може би по време на холерната епидемия в началото на 60-те — през което време много си чел — навик, който си запазил и до днес.
— Така е. И наистина семейството ми е пътувало из Европа и особено в Германия, но убий ме, ако мога да си представя как се досети за това!
— О, това беше предположение: Германия е предпочитаното място от аристократичните семейства от поколението на твоите родители, които са искали да възпитат в децата си по-систематичен вкус към литература и култура. Предполагам, че германската нишка в потеклото на последните ни няколко крале и кралици има нещо общо с тази склонност на английската висша класа.
— Много точно съображение — призна Спаркс. — Но ти допусна една грешка: аз имам по-голям брат.
— Честно казано, това ме изненадва. Ти се държиш с естествената самоувереност и амбициозност на единствено или най-голямо дете.
— Брат ми е значително по-възрастен от мен. Той никога не пътуваше с нас и през по-голямата част от моето детство беше в далечно училище. Не бих могъл да кажа, че го познавам добре.