— А, това обяснява нещата.
— Аз наистина бях в Кеймбридж — в колежа „Кай и Магдалена“ — и изучавах медицина и естествени науки, до който извод си стигнал на базата на добрата ми ориентация в града, както и благодарение на явната лекота, с която получих информацията за младия Никълсън.
— Отново позна.
— Освен това съм учил и в Крайст Чърч, Оксфорд.
— Теология?
— Да. И — въпреки че ми е неудобно да го призная — театрално изкуство на аматьорска основа.
— До този извод стигнах въз основа на умението ти да се гримираш и познанията ти върху основните принципи на дегизировката. А лекотата, с която се превъплъти така удачно в образа на онази индийка, ме накара да допусна, че си бил в Ориента.
— Е, аз така и не станах военен, но действително обиколих Далечния изток и наистина прекарах много време в сравнително изучаване на религиите.
— А Съединените щати?
— Е, едва ли си пропуснал да обърнеш внимание на американизмите, които понякога използвам.
Дойл кимна.
— Прекарах осем месеца по източното крайбрежие, обикаляйки като артист в трупата, известна като „Шекспиров театър на Сазанов“ — довери Спаркс с тона на грешник в изповедалня.
— Знаех си!
— Мислех си, че Меркуцио е върхът на сценичните ми изяви, но на публиката в Бостън повече й допадна моят Хотспър — присмя се той на собствената си суетност. — Сега вече мога да проследя линията на твоите дедукции за всичко, с изключение на едно: как, по дяволите, се досети, че свиря на цигулка?
— Веднъж ми се наложи да лекувам цигулар от Лондонския симфоничен оркестър, който си беше изкълчил зле китката след падане от велосипед. По възглавничките на всички пръсти на лявата му ръка имаше много характерна мрежа от малки мазоли, явно в резултат от натискането на струните. Предполагам, че и ти свириш на цигулка, ако не с умението, то поне с всеотдайността на моя пациент.
— Забележително. Поздравявам те за наблюдателността.
— Благодаря. Аз самият се гордея с нея.
— Повечето хора се влачат по течението на живота, дотолкова замаяни от собствената си интроспекция, че изобщо не забелязват света около тях такъв, какъвто е. Образованието, което си получил, ти е дало и безценния навик да обръщаш внимание на детайлите, а и ти явно си поработил да доразвиеш наученото до степен, внушаваща респект. Това обаче ми подсказва, че сигурно си вложил немалко усилия и да развиеш собствена философия за живота.
— Лично аз смятам, че колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре — скромно отговори Дойл.
— „Нека действията направят от всекиго такъв, какъвто е, докато музиката на неговата душа свири за публика от един-единствен човек.“
— Шекспир?
— Не, Спаркс — отвърна Спаркс с усмивка. — Да опитам ли сега аз с теб?
— Какво? Искаш да кажеш, какво би могло да се заключи за мен на базата на наблюдения?
— Перспективата, че най-сетне съм срещнал съперник от моята класа в упражнението по дедукция от наблюдение, събуди в мен състезателното начало.
— А аз откъде мога да бъда сигурен, че изводите ти се базират на дедукция, а не на информация, събирана с други средства?
— Е, няма да си сигурен — отново се усмихна Спаркс. — И така… Роден си в Единбург, в семейство на ирландци католици. На младини редовно си излизал на лов и риболов. Получил си образование в енорийското училище на йезуитите. Житейската ти страст са литературата и медицината. Завършил си Единбургския университет, където си попаднал под влиянието на авторитетен професор, който те е окуражил да развиеш наблюдателните си умения и дедуктивните си способности далеч над нивото на приложението им за нуждите на диагностиката. Въпреки медицинското си образование, така и не си се разделил с мечтата един ден да си изкарваш прехраната изключително като човек на словото. И също така въпреки възпитанието в дух на принадлежност към църквата на Рим, ти си изоставил семейната вяра. Това се е случило, след като си започнал да посещаваш сеанси и след като си се сблъскал с неща, трудно приемани от гледна точка на която и да било религиозна догма. Сега гледаш на себе си като на заклет, макар и не тесногръд, агностик. Добре боравиш с револвера…
Така измина остатъкът от следобеда — в приятелски сблъсък на два интелекта. Нищо друго не би могло да бъде по-освежаващо за тези двама мъже, свикнали да изпробват в усамотение своите изключителни способности. Въпреки че минаха покрай появили се в далечината няколко ферми и едно-две селища, те останаха на запуснатия път. Когато усетиха глад и жажда, спряха, за да се възползват от запасите, оставени им от Лари. Минаваха през ливади и брезови горички, прекосиха пустинни места и накрая нощта ги застигна на брега на Колн — широка и лениво носеща водите си река, извиваща се между нивята и селата на Есекс. Седнаха да вечерят под огромен дъб и когато съвсем се стъмни, отново се появи Лари — този път на кормилото на шестметрова едномачтова платноходка, здрава на външен вид, с фенер, окачен на носа. Качиха се на борда, докато Лари държеше планшира. Износен брезент и куп одеяла им предложиха заслон в средата на платноходката. Под ясното нощно небе и светлината на луната те безшумно се понесоха надолу по течението, минавайки незабелязани от никого през заспалия крайречен град. По настояване на Спаркс Дойл легна да спи пръв и много преди лодката да измине дори половин миля, приспивното поклащане на корпуса й изпрати доктора в гостоприемните обятия на непробудния сън.