Дойл се затрудняваше да формулира каквато и да е реплика. Вятърът се бе обърнал. Небето на запад притъмняваше от сгъстяващите се облаци. Изведнъж бе станало сякаш десет градуса по-студено. Корпусът на платноходката посрещаше вълните с леко простенване.
— И чия беше онази къща? — сети се да попита накрая Дойл.
Спаркс и Лари размениха погледи, които не убегнаха на Дойл, и той веднага реагира.
— За бога! — възкликна той. — Щом ме преследват, имам право да знам. Не може за едни неща така, а за други иначе…
— Работата е в това, че така би било по-добре за теб самия, Дойл — възрази Спаркс.
— Да, видях колко добре е за мен! Станах свидетел на убийство, не, на две убийства… — боже мой, на три, ако броя и Петрович! — не мога да се върна в собствения си дом и целият ми живот е обърнат наопаки! И имам удоволствието да гледам уверено напред към момента, в който ще ме разфасоват като парче месо за пазара!
— Успокой се, докторе…
— Или съм с теб, Джек, с теб и всичко, което ти е известно, или върви по дяволите с цялата тази история… спри тук някъде, остави ме на брега и аз ще поема риска да се оправям сам!
Въпреки вроденото си отвращение към всякакви разпри и скандали, Дойл изпита вътрешно наслаждение от пречистващия ефект на своя изблик. Това сякаш отключи някаква вратичка дълбоко вътре в Спаркс, макар все още да предстоеше тази вратичка да се разтвори. Дойл извади револвера си и го насочи към дъното на платноходката.
— Имаш десет секунди, за да вземеш решение, или ще направя дупка в дъното на тази проклета лодка и ще бъде голям късмет, ако някой успее да се добере до брега — обясни той студено и запъна ударника. — Говоря напълно сериозно.
Лари небрежно посегна към джоба си.
— Недей, Лари — заповяда Спаркс, без да поглежда към него.
Лари дръпна ръката си. Всички чакаха.
— Времето свърши, Джек — напомни Дойл и изпъна ръка, за да стреля.
— Къщата е на бригаден генерал Маркъс Макколи Дръмънд, от полка на Кралските мускетари, сега в оставка. Прибери револвера, докторе.
— Това име нищо не ми говори — призна Дойл и свали пръст от спусъка, без да освобождава ударника.
— Служебното досие на генерал Дръмънд е забележително с това, че в него няма нищо достойно за уважение — започна Спаркс с глас, лишен от всякаква осъдителност. — Офицерският му чин е закупен със семейни средства, а в на пръв поглед необяснимото му изкачване към висшите чинове няма нищо странно: семейство Дръмънд са най-известните производители на амуниции и са най-значителните доставчици на гилзи за патрони и снаряди. Притежават заводи в Блекпул и Манчестър, както и три германски компании за производство, обезпечаващо тежката артилерия. Генерал Дръмънд не е бил особено активен потребител на собствения си инвентар — за всичките двайсет години служба, нито един войник под негово командване не е изстрелял нито един патрон под въздействие на гнева… Когато преди шест години починал баща му, генерал Дръмънд излязъл в оставка и поел контрола върху семейния концерн. Изведнъж агресивността, която така подчертано бе липсвала по време на службата за короната, сега намерила почва за изява в търговията: продажбите и печалбата се утроили. Миналата година Дръмънд оженил най-голямата си дъщеря за представител на фамилията Круп от Мюнхен — най-опасния конкурент на континента. Резултатът бил потенциален монопол. Днес генералът е готов да доминира както на вътрешния, така и на външния пазар. Понастоящем той е в преговори с компанията, която произвежда револвера, който държиш в този момент в ръката си. Има ли още нещо, което искаш да научиш?
Дойл отпусна ударника и свали револвера.
— Какво привлече вниманието ти към Дръмънд?
— Поръчките — отговори Спаркс, съумявайки да предаде с една дума осемстотин години монархия и превръщайки всякакъв по-нататъшен интерес в тази посока в нещо еквивалентно на подстрекателство към бунт.
Дойл съвсем не беше имунизиран срещу силата на подобно внушение. Той пусна револвера в чантата си и седна. Международни търговци на муниции. Заповеди от кралицата. Главата му се въртеше.