Лари скочи от носа, издърпа ги на брега, грабна пътните им чанти, изкатери се по стръмнината и изчезна от погледа им. Дойл и Спаркс събраха останалата част от багажа си и го последваха. Горе ги чакаше лек покрит файтон, в който бяха запрегнати отпочинали коне, а Лари товареше с помощта не на някой друг, а на самия Бари. Дойл не можеше да различи единия от другия до момента, когато се приближи и видя дълбокия белег на Бари. Без да скрива удоволствието си, Лари отново представи брат си на високоуважаемия д-р Дойл. Бари, за разлика от Лари, изобщо не беше от разговорливите, по-скоро обратното, но словоохотливостта на Лари стигаше с излишък и за двамата. Едно-единствено нещо озадачаваше Дойл и то бе как да свърже киселата физиономия на Бари с репутацията му — ако се вярваше на думите на Лари — на неуморим женкар.
Когато натовариха багажа си и бяха готови да тръгнат, Лари приятелски се сбогува с Дойл — ясно бе, че се отправя с неизвестна задача — и безгрижно пое в нощта. Бари зае мястото на кочияша, Дойл се качи при Спаркс и потеглиха.
— Къде отива Лари? — поинтересува се Дойл, като гледаше през прозореца към стопяващата се в здрача фигура. Чувстваше, че малко ще му липсва.
— Да скрие следите ни, след което трябва да стигне в Лондон. Там го чака работа — отговори Спаркс.
Необяснимо мрачно настроение го бе завладяло едновременно със спускането на нощта. Държеше се малко дистанцирано, избягваше да среща погледа на Дойл и видимо се терзаеше от нещо явно неприятно и трудно разрешимо. Дойл реши да не се натрапва с разговор и неусетно задряма.
Събуди се от шум на преместван над главата му багаж. Продължаваха да се движат. Спаркс обаче го нямаше. Дойл с мъка се взря в стрелките на часовника си — те показваха, че е половин час след полунощ.
В същия миг вратата се отвори и през нея се подаде дълъг тесен сандък.
— Дойл, не стой така, а ни помогни — чу той гласа на Спаркс.
Дойл издърпа сандъка на отсрещната седалка, докато Спаркс го буташе откъм другия му край. После приятелят му влезе и затвори вратата. Духът му отново беше приповдигнат до обичайното си ниво.
— Как си с етикецията? — попита неочаквано той.
— С какво?
— Можеш ли да бъдеш културен гост, играеш ли билярд, умееш ли да разговаряш на маса… и всички тези дивотии?
— Но какво общо има това с…
— Дойл, предстои ни да посетим дома на един джентълмен през почивните дни непосредствено преди Нова година. Опитвам се да преценя пригодността ти да се движиш из висшите среди.
— Знам коя вилица да избера, ако ме питаш за това — отговори Дойл, преизпълнен от чувство на гордост.
— Не се обиждай, приятелю, но трябва да определя за коя роля си подходящ. Колкото по-малко подозрение събудим у лорд Никълсън и превзетите му гости, толкова по-добре.
— Мога ли да избирам?
— Да: между господаря и прислужника му — отговори Спаркс и отвори сандъка. В двете му половини бяха подредени дрехи, съответстващи на двете възможности.
— А защо просто не им кажем, че съм лекар? — попита Дойл с надеждата да не му се налага да свали удобната си кожа на представител на средната класа със скок по вертикалата в едната или другата посока.
— Е, това едва ли е особено мъдър ход! Имаме всички основания да подозираме, че враговете ти ще ни очакват там. Още малко и ще съжалиш, че не си взел визитните си картички, за да си спечелиш нови пациенти сред тези хора.
— Аха — проговори след кратко замисляне Дойл, — значи предлагаш да се движим инкогнито?
— Барон Еверет Гаскойн-Пуж и неговият камериер, R. S. V. P.9 — обяви Спаркс и показа покана за новогодишен прием, адресирана до същия.
— И как попадна това в теб?
— Обикновено факсимиле.
— А какво ще стане, ако и истинският барон Гаскойн-Пуж реши да присъства?
— Няма такова лице — обясни Спаркс, като скриваше с труд неудоволствието си от спънатото въображение на Дойл.
— Аха… Сам си я отпечатал. Сега разбирам.
— Бях започнал да се съмнявам, че някога ще успееш.
— Съжалявам… след сън съобразявам малко трудно — извини се Дойл и се прозина. — Нали разбираш… загрявам бавно.
— Няма нищо — успокои го Спаркс и му подаде необикновените дрехи. — Убеден съм, че ще бъдеш напълно доволен от стаите за прислугата в Топинг.
9
От Repondez s̀il vous plait (фр.) — съкращение върху покана за прием, означаващо „Моля, отговорете“. — Б.пр.