— Но… Джек… не се ли страхуваш, че веднага ще разберат кои сме? — заекна Дойл, объркано разглеждайки камериерската униформа. — Искам да кажа, че аз не бих имал никакъв проблем да играя ролята на…
— Никой никога не поглежда слугите, Дойл. Ти така ще се слееш с колегите си, че ще бъдеш неразличим като черна котка в мазе с въглища.
— И все пак… ако ми обърнат внимание, Джек? Те може и да нямат представа как изглеждаш ти, но за сметка на това отлично знаят как изглеждам аз.
Спаркс внимателно го погледна.
— Прав си! — каза след малко той. После бръкна в багажа и извади бръснач. — Ще кажа на Бари да спре, защото иначе можем да повредим обонятелния ти орган.
Дойл изплашено посегна към мустаците си.
Сивата зора на последния ден от годината ги завари да влизат под арката на входа и да се отправят към имението Топинг по дълга тясна алея, почти скрита под сплетените клони на величествени дъбове. Облечен в непривичните одежди на човек с непонятна професия, Дойл успя все пак да придремне: сънува кошмари за камериерски гафове, последваща гонитба и залавянето му от неизвестни лица. В тревожния му сън неочаквано се появи и кралица Виктория и той й поднесе чаша чай, от която тя извади умряла мишка. Ужасът на кошмарното видение го разтърси до такава степен, че той забрави грубите обноски на загадъчните си мъчители. Накрая с облекчение се събуди плувнал в студена пот.
Едва сега осъзна, че причина за събуждането му е спирането на каретата. Чу вратата да се отваря и след това да се затваря, преди още очите му да успеят да го уведомят, че Спаркс е напуснал кабината. Напипа дръжката на вратата и слезе и той.
Бари бе спрял на мястото, където редиците от дъбове от двете страни на алеята свършваха като отсечени. В миналото величествените дървета сигурно се бяха издигали поне още стотина метра по-нататък, но сега не само те, но и всички други дървета бяха съборени. Виждаха се само обгорелите им пънове, а целият терен наоколо също бе изгорял. Някак неочаквано за погледа от опустошената земя пред тях се издигаше здрава стена, висока към десетина метра. Беше недодялано построена от неподкастрените стволове на повалените дървета, свързани в едно цяло с камъни, тухли, слама, повехнала трева и замазани с глина. Светлината на зората се отразяваше от късчетата натрошено стъкло, подаващи се из хоросана на върха й и опасващи укреплението по цялата му дължина. Стената се простираше на значително разстояние в двете посоки и явно заграждаше цялата територия, принадлежаща на имението. Над мистериозната фортификация се виждаха назъбените стени на самия замък — шедьовър на късния готически стил. Над нито един от комините не се извиваше дим. Никакви врати не се виждаха в стената. От мястото, където стояха, тази груба бариера не говореше за нищо друго, освен за ужас, лудост и трескава бързина.
— Мили боже…
— Изглежда, съдбата на приема е в опасност — отбеляза Спаркс.
— Какво се е случило тук?
— Бари, направѝ обиколка с каретата и виж дали са оставили място, откъдето се влиза. Докторът и аз ще огледаме пеша — нареди Спаркс.
Бари докосна козирката на фуражката си, за да покаже, че е разбрал, и запраши покрай стената, а Спаркс и Дойл поеха през опустошеното поле.
— Какво виждаш, Дойл? Какво ти казва тази гледка?
— Пожарът е бил причинен съзнателно… бих казал преди не повече от седмица. Предполагам, че е бил последната стъпка в процеса. Обезцветяването около пъновете е еднакво навсякъде, където можем да видим, а това подсказва, че са били изсечени за относително кратък период.
— От голяма група хора, работещи заедно — допълни Спаркс.
— На какво разстояние е най-близкият град?
— Поне на пет мили. Тази стена не е дело на майстори, Дойл. Работата е била свършена от прислугата на замъка.
— Без план и явно без надзор.
— Без следи от опит да се изпипат нещата. Без мисъл за качество на работата и за това колко време ще издържи.
— Някой просто е искал тук бързо да бъде издигната барикада.
— Защо, Дойл?
Дойл спря и огледа стената, която сега беше на два-три метра от тях. Опита се да почувства паниката на строителите и нетърпението им да свършат колкото се може по-бързо.
— Не са разполагали с време. Нещо е идвало насам. Нещо, от което са искали да се опазят.
— Започнали са да строят още преди убийството на лейди Никълсън и нейния брат. От колко време, казваш, бил изчезнал синът й?