Целта на движението била пределно ясна: потвърждаване съществуването на светове отвъд физическия чрез директна комуникация с духовете посредством медиуми — индивиди, способни да се настроят към по-високите честоти на безтелесния живот. Схемата била ясна и по принцип една и съща: след като откриел и развиел специалната си способност, медиумът завързвал „познанство“ с дух водач, а той започвал да играе ролята на обслужващ космическото гише „Загубени вещи“. Понеже повечето клиенти на медиума обикновено били родственици на неотдавна пренесли се в отвъдното, те рядко проявявали по-специален интерес от това да се убедят, че скъпите им покойници успешно са пристигнали на другия бряг на Стикс. Задачата на духа водач била да измъкне доказателство за автентичността на връзката с леля Мини или бате Бил, като направи публично достояние някоя интимна шега, известна само на опечалените и потърпевшия.
И в отговор на тези простички въпроси потичал цял поток информация, предавана чрез серия почуквания по масите. По-изпечените медиуми можели да влязат в транс, по време на който духът водач поемал контрол над гласовите струни на посредника и възпроизвеждал гласа на покойния с поразяваща точност. По-малко били притежаващите действително изумителния талант да изпускат големи обеми млечнобяла лепкава пара през кожата, устата или носа си — субстанция с всички външни характеристики на дима и нито едно от свойствата му: тя не се разсейвала, нито се влияела от атмосферните условия и по-скоро играела ролята на триизмерна tabula rasa4, способна да превъплъти всяка идея. Да, едно било да чуеш леля Мини да чука по масата, и съвсем друго тя пред очите ти да се материализира в недрата на аморфната мъгла. Странната материя била наречена ектоплазма. Била фиксирана на снимки безброй пъти. Но никога не била убедително развенчана.
Но не само обърканите и опечалените систематично търсели услугите на медиуми. Зад техните орди пристъпвали две други групи заинтересовани лица. Били задвижвани от сходни мотиви, но с диаметрално противоположни цели, и между тях минавала ясна демаркационна линия: едните били търсачи на светлина, а другите — поклонници на мрака. Дойл например вярвал, че ако някой успее да се извиси и проникне в съответната сфера на знанието, ще разкрие вечните загадки на здравето и смъртта. Той лично се захванал да проучи подробно документирания случай на някой си Ендрю Джексън Дейвис — неграмотен американец, роден през 1826 година — който още по време на пубертета развил способността да диагностицира чуждите заболявания с помощта на вътрешно зрение, възприемайки човешкото тяло като прозрачно, в което органите висели като източници на светлина с даден цвят, а тяхната яркост и наситеност били индикация за това дали са здрави, или обратно. В този талант, според Дойл, човек можел да зърне гения на медицината.
От друга страна, поклонниците на мрака желаели да разкрият извечните тайни за собствена изгода — представете си пионерите на електромагнетизма да решат да използват откритията си само за себе си. За нещастие (както на Дойл му предстоеше да се убеди на собствен гръб) тази група била много по-сплотена от първата и била извървяла много по-дълъг път, за да се приближи максимално до осъществяването на заветната си цел.
В същата нощ и по същото време, на по-малко от една миля от събитията, които предстоеше да се случат на Чешир стрийт 13, една бедна и окаяна уличница излезе залитайки от кръчмата на Мартър Скуеър. Коледният ден се бе оказал успешен, но пък няколкото монети, които бе успяла да припечели за услугите, които можеше да предложи, бяха бързо похарчени, за да угасят изгарящата я жажда.
Животът й зависеше от желанието, събуждано от изпития долнопробен джин в слабините на нещастници като нея, внушили си, че имат нужда от малко ласка и потърсили я в трите минути бързо сношение насред вонящата странична тъмна уличка. Хубостта й отдавна бе повехнала и тя беше напълно неотличима от многото като нея, излезли в лондонската нощ.
4
Чиста дъска (лат.) — в преносен смисъл съществуващо в оригиналния си вид, преди да е променено чрез добавяне на нещо. — Б.пр.