— Страшни сънища?
— Ужасни. Едва не умирам от страх. И представяш ли си, никакъв спомен. Точно преди да хвърля топа, нещо ме стряска и се събуждам. Несъмнено общата ми отпадналост допринася за чувството, че всеки миг ще се разболея.
Куинс въведе Дойл в онова помещение, което за него бе дневна, а за вестниците му — морга. Макар стаята да бе просторна, мебелировката в нея бе повече от оскъдна и доколкото я имаше — в окаяно състояние. Всички мебели бяха захабени и ожулени. Като се изключеха внушителните купчини вестници, които скриваха стените, стаята бе клинично чиста. Повърхността на масата, до която Куинс седна, бе покрита със старателно подредени редички стъкленици с лекарства. Куинс задавено се изкашля още веднъж и потупа непокорния червен кичур на темето си — кичурът заплашваше да щръкне във всички посоки едновременно. Тенът му бе здрав, стойката му правилна и заредена с енергия. По всички външни показатели Спайви Куинс изглеждаше олицетворение на истинското здраве.
— Не носиш ли поне стетоскопа си? — тревожно попита той. — Чувствам как нещо в гръдния ми кош започва да трака всеки път като се изкашлям. Може да съм си извадил някое ребро или, боже опази, може да имам кръвен съсирек. Трудно можеш да се опазиш от тези неща. Особено през януари…
— На твое място не бих се безпокоил…
Куинс старателно се изхрачи в кърпичката си и изследва съдържанието й като проповедник, който разглежда Светото писание.
— Какво ще кажеш за това в такъв случай? — попита той и пъхна кърпичката под носа на Дойл.
— Яж повече портокали — посъветва го Дойл след кратък „размисъл“. И за да предотврати оформящата се дискусия на тема болести, извади портрета на медиума от джоба си. — А ти какво би ми казал за това?
Куинс не направи опит да докосне портрета — той рядко докосваше каквото и да било, стига да можеше да го избегне, особено когато беше без ръкавици, както сега — но с любопитство го разгледа. Дойл взе решение да не казва коя е жената, нито да обяснява защо я търси. Ако Спайви наистина притежаваше някакви способности, защо да не му даде шанс да ги изпробва?
— Искаш от мен да я разчета? — попита Спайви.
— Ако е възможно, да.
Спайви не снемаше поглед от портрета. Очите му се замъглиха.
— Нещо не е наред — обади се той след малко едва чуто. — Изобщо не е наред.
— Какво не е наред, Спайви?
Над медиума сякаш се бе спуснала полусфера от нервна енергия, кожата на лицето му се опъна и той буквално вибрираше. Очите му се разтвориха широко като на бухал и се завъртяха по особен начин, като че ли зрението му се бе объркало отвън навътре. Дойл разпозна всички признаци на влизане в транс. Още малко и човекът пред него щеше да започне да „вижда“.
И колко лесно го постигна… сякаш събличаше и обличаше пижамата си. Изглежда, Спайви не беше измамник.
— Чуваш ли ме още? — попита Дойл.
Спайви бавно кимна.
— Какво виждаш, Спайви?
— Ден… поляна… момче.
„По-добре е, отколкото допусках“ — помисли си Дойл.
— Можеш ли да ми го опишеш?
— Няма коса. — Спайви присви очи, сякаш се взираше в нещо.
Няма коса ли? Нещо не беше наред.
— Да не е русо?
— Няма коса. Ярки дрехи. Сини. До коне.
Пак коне. Да не би Спайви да бе неспособен да ясновидства извън тясната си специализация? Тогава въпросното „момче“ сигурно бе жокей, а ярките дрехи — екипът му.
— Той… да не гледа конни надбягвания?
— Не. Има извит път. Мъже в червено.
Дойл се замисли какво ли пък може да е това.
— Бъкингамският дворец?
— Висока сграда. Трева. Желязна порта.
„Но той ми описва Роял Мюс19!“ — помисли си Дойл.
— И какво прави там момчето, Спайви?
Отговор не последва.
— Какво е значението на това момче?
— То вижда.
„А, чудесно. С тази информация и още три пенса ще си купя бисквита.“
— Това наистина много ми помогна да разбера за момчето, Спайви. Ще можеш ли сега да ми кажеш и нещо за жената?
— Бисквита? — сбърчи чело Спайви.
— Бисквита ли? — „Ама тоя май ми чете мислите!“ — сепна се Дойл.
— Кутия за бисквити.
Това му напомняше нещо. Но да, разбира се: сеанса, онова в ъгълчето на картината с момченцето… цилиндрична кутия със загадъчните букви КВИ. Значи това е било — кутия от бисквити. „Откъде все пак Спайви извлича тази информация? Налучква ей така или рови в паметта ми за някои неща?“
19
Сграда зад Бъкингамския дворец, в която се съхраняват каретите, използвани за официални изяви на членовете на кралското семейство, и конете, с които се запрягат. — Б.пр.