И двете статии съдържаха фразата „прегазен от камион за доставки“.
— Положението е извън контрол, знам — каза Сурани.
— А това е недопустимо. Искам да действаме. Искам престъпниците да се регистрират в ареста сега. Ако бързо не направим нещо, може да се лее кръв.
— Тя вече се лее — измърмори Сурани, като гледаше снимката на трупа.
Баркли махна гневно към монитора и изръмжа:
— Гледайте ги журналистите! Проклети мобилни телефони. Всички имат камери. Това е проблемът в наши дни. Навсякъде са. Задниците със самсунги и айфони се озовават на местопрестъплението още преди първите полицаи. Проклятие. Криминалистите изследват ли уликите?
— Да, но едва ли ще попаднат на нещо съществено.
Тримата се втренчиха в екрана. Кръвта е доста ярка при високо приближение.
— Габриела е с оня тип, така ли?
— Да.
— Тази жена — изръмжа капитанът. — Ще отговаря за много неща.
Заканата, лишена от нецензурни думи, прозвуча особено заплашително. Баркли се замисли — или поне наклони главата си така, сякаш мисли — и се втренчи през прозореца.
Банка, кметство, гълъбови курешки.
— Добре, решено е. Обадете се на спецотряда да действа. Веднага.
— Така може да прецакаме всичко — предупреди Кеплър. — Мисля, че трябва да изчакаме, да разберем кои са играчите, да преценим рисковете. Да…
— Пращайте спецотряда веднага — ревна Баркли, сякаш адски мразеше да се повтаря (което, Кеплър знаеше, не е така). — Няма да чакаме повече. Каквото и друго да е направила през последните два дни, ако свърши като… — кимна към статията за прегазения от камион — … ще стане лошо за много хора.
Тоест за него, за тях, за кмета.
И най-вече лошо за Габриела, идеше му да уточни на Кеплър, но си замълча.
Сурани взе телефона. Наведе се напред и каза напрегнато:
— Тук е Сурани. Имате зелена светлина. Можете… — Сивкавото му чело се сбърчи. — Какво? Какво?
Кеплър и Баркли се втренчиха в него. Трудно бе да се прецени какво мисли в този момент капитанът, но несъмнено изпитваше същото недоумение, както детектива си.
— Какво?
Повтарянето на тази дума беше вбесяващо. Ако я чуеше още веднъж, Кеплър щеше да хване партньора си за гушата и да изтръгне слушалката от ръцете му.
Следващите думи на Сурани обаче бяха:
— Ох, мамка му!
Кеплър се ококори и вдигна дланите си срещу него. Тоест: „Кажи ни нещо конкретно, по дяволите!“
Сурани закима енергично:
— Да, да, сега ще го дам.
— Какво? — попита Баркли, явно без да осъзнава, че повтаря въпроса на детектива.
— Командирът на специалния отряд мисли, че трябва да говориш с един човек.
— С кого?
— С един шофьор от Отдела по чистота.
Баркли се намръщи по-заплашително, отколкото го бе правил през целия изминал ден:
— Какво общо, по дяволите, има някакъв боклукчия с операцията?
— Командирът ще ти каже. — Подаде му телефона, сякаш беше кутия с взривоопасно вещество.
Капитанът дръпна апарата от ръката му и поговори с шофьора. След като затвори, се облегна назад на стола и измърмори:
— Имаме проблем.
32.
Неделя, 16.15
15 минути по-рано
— Онова, което се случи там, с онзи човек — прошепна Габриела, като бършеше сълзите си. — Не знам… не знам какво да кажа.
Даниел беше преминал в състоянието си на изчакване — да наблюдава мълчаливо. Заоглежда внимателно мрачните улици на Мидтаун на изток.
— Изглежда чисто. Идвай.
Отидоха до следващата пресечка.
— Ето. Това е мястото, Мак. Да влизаме.
Сочеше тясна сиво-кафява сграда в една задънена уличка, излизаща на Източна петдесет и първа. Беше на четири етажа и имаше много прозорци, закрити с капаци като подозрителни очи.
— Тук ще сме в безопасност.
Тя се изсмя подигравателно. В безопасност. Как ли пък не.
В отговор той стисна ръката ѝ.
Докато се приближаваха към сградата, Габриела постоянно се оглеждаше, взираше се в сенките, в прозорците, във вратите. Не се виждаха полицаи. Нито друга заплаха. Даниел отключи и влязоха във фоайето, боядисано в няколко разцветки на синьо и осветено от лампи с матови абажури. Декорацията бе направена с вкус, макар да не беше много елегантна. Една картина — от някой самоук Пикасо очевидно — на балерина висеше на стената до пощенските кутии. Качиха се по стълбите на втория етаж, където имаше врати за два апартамента.