— Да, може да се каже.
— След смъртта на баща ми мама се поболя. Беше болна и преди това. Смъртта му съвсем я съсипа. Полицията и градските власти не направиха нищо за нея. Сякаш не искаха да признаят, че са сгрешили. Питър обаче ни помогна. Спаси я, помогна ѝ да се лекува. Жена му също се грижеше за нея. Оказа се, че татко е работил за него през цялото време. Реших и аз да направя същото.
— Отначало не исках — каза Карпанков. — Но настояваше. Сега се радвам, че я взех. Ралф Макнамара ми помагаше, като осигуряваше вътрешна информация за разследвания и така нататък. Габриела също ми помага за това… и с другите си умения.
Габриела не сметна за нужда да обяснява на Джоузеф, че природата на баща ѝ е пропита в самата същност на характера ѝ. Спомняше си десетки случаи, когато се озоваваше в директорския кабинет, често придружена от училищната охрана или дори полицаи, след като си е изпуснала нервите — и ожесточено е нападнала някое момче или момиче, което се е опитвало да тормози нея или друг ученик. Репутацията на Професора като уважаван детектив я спаси да не попадне в системата за възпитание на малолетни престъпници и ѝ помогна да се научи да контролира склонността си към насилие.
Но само да я контролира, не да я преодолее.
Габриела се отърси от спомените за семейството си с едно изтракване на иглите за плетене.
— И така, за Риърдън полицията ще ни помогне.
Идеите ѝ идваха една след друга. Винаги ставаше така. Умът ѝ беше изобретателен и плодовит. Някои мисли отхвърляше, някои дооформяше, някои оставяше непроменени, като идеално завършени компоненти на плана ѝ. Дланите ѝ бяха влажни; сърцето ѝ биеше в бърз, интуитивен ритъм.
— Какво се иска от мен? — попита Джоузеф.
— Ще обясня на капитана и полицията, че си доверен информатор, който работи за мен. Така няма да се налага да разкриваш самоличността си. Ще използваме само малкото ти име. Аз ще бъда Габриела… Маккензи — добави тя, като гледаше етикета на една бутилка уиски върху шкафчето зад Карпанков. — Габриела Маккензи, някаква бизнесдама, а ти ще ме изнудваш за много пари. — Изведнъж ѝ хрумна идея, златна идея. — Ще го представим така, сякаш си отвлякъл дъщеря ми.
— Имаш ли дъщеря?
— Не. Нямам деца. Но ти ще дойдеш, когато съм с Риърдън, и ще кажеш, че си отвлякъл Сара и ще я убиеш, ако не получиш това, което искаш.
— Дъщеря ти ще се казва Сара, така ли?
— Така. Това е името на кобилата ми, която държа на вилата и яздя през почивните дни. Ще свалим от Интернет снимки на някое шестгодишно момиченце. Също и видеоклипове.
Джоузеф кимна:
— Има такива идиоти… качват какво ли не в Мрежата.
— Истина е.
— Какво ще искам от теб в замяна на живота на момиченцето?
Хрумна ѝ нова идея. Понякога направо валяха.
— Някакъв документ. Таен списък. Много ценен. Списък, който всеки иска да притежава — и затова Риърдън също ще поиска да го има.
— Макгъфин — отбеляза Джоузеф.
— Какво е това? — попита Карпанков.
Габриела обясни:
— Хичкок. — Изненада се, че Джоузеф знае термина. Не защото приличаше на глупак, точно обратното, а защото бе около четирийсетте, а известният режисьор бе измислил думата преди повече от половин век. — В детективските филми макгъфин е нещо, предмет, който всеки иска да притежава. Съкровището от Сиера Мадре, свещеният кивот, списъкът с тайни агенти на шпионска организация. Няма значение, че не съществува. Това е нещото, около което се заплита интригата на филма. Ще измисля някоя крупна измама или друга абсурдна история. Хората от списъка ще спечелят милиони, когато това се случи.
— Може да наречем списъка с някакво тайнствено име — предложи Джоузеф. — Някаква идея?
— Хрумна ми нещо — каза Карпанков. — Какво ще кажете за „Октомврийския списък“?
Габриела кимна:
— Добре, харесва ми. Но защо точно „октомврийски“?
— Снощи с жена ми ходихме в „Хофброй“, на Трето Авеню. В четвъртък вечер е Октоберфест. Правят най-хубавия виенски шницел и зауербратен в града. Октоберфест — Октомврийски списък. Така ми хрумна.
— Идеално. Сега е средата на септември. Ще оставя знаци, че нещо ще се случи през октомври. И така, Джоузеф, ти ще искаш този тайнствен списък. Също и пари. Риърдън е откраднал четиристотин хиляди от Питър. Затова нека да ги направим петстотин — с лихва.
Руснакът кимна.
— Как ще им измъкнеш парите? — попита Джоузеф.
Тя се замисли за момент.
— Ами… Риърдън ще ги изтегли, за да ми помогне да платя откупа. Всъщност ще използва парите, за да те привлече — да те убеди да влезеш в бизнеса с тях. Само ти можеш да им кажеш как да се възползват най-добре от „Октомврийския списък“. Ще си им необходим за това.