— Брей, ама наистина се държиш подозрително. — Уейн драсна нещо в бележника си. — Избягваш въпросите ми, изглеждаш изплашен. Какво криете, господине?
— Уейн — заговори бавно Уакс. — Радвам се, че си тук и че се опитваш да ме развеселиш. Но сега не е моментът.
Уейн се ухили.
— Толкова ли си сигурен, че съм дошъл тук заради теб? Да ти имам самомнението.
— Че за какво друго би дошъл?
— Заради една пратка храни — обясни Уейн. — Вагонът е напуснал Елъндел преди четири дни и пристигна в Сушаво съвсем празен. Дочух, че напоследък и ти си изгубил някоя и друга пратка заради тези Изчезвачи. Та дойдох да те поразпитам. Ти си на първо място в списъка на заподозрените, така да се каже.
— Аз да съм заподозрян?! Уейн, изгубих две пратки. Аз съм ограбеният! Защо ще ме подозират?
— Кой знае как функционира този твой престъпен мозък, друже?
Зад вратата се чуха стъпки. Уаксилий погледна натам, после пак Уейн.
— В момента престъпният ми мозък се чуди къде да натика трупа ти, за да не прави неприятно впечатление.
Уейн се ухили.
Вратата се отвори.
Уаксилий се обърна. Лими застана с почтителен поклон на прага. До нея стоеше пълен мъж с много хубав костюм и тъмно дървено бастунче. Дългите му мустаци се спускаха чак под брадичката, шията му бе скрита от меко червено шалче.
— … казвам, че не ме интересува с кого се среща! — тъкмо заявяваше лорд Хармс. — Защото ще му се наложи да говори с мен! Имаме уговорена среща и… — Лорд Хармс млъкна, осъзнал, че вратата е отворена. — Хм! — Намръщи се и влезе.
Последва го млада жена със строго лице и вдигната в стегнат кок руса коса — „Дъщеря му Стерис“, осъзна Уаксилий — и друга млада жена, която не познаваше.
— Лорд Ладриан — почна Хармс, — намирам за крайно неприлично, че ме карате да чакам. И кой е този човек, когото приемате вместо мен?
Уаксилий въздъхна.
— Той е мой…
— Близък роднина! — провикна се Уейн и пристъпи напред. Гласът му се бе променил до неузнаваемост. — Аз съм вуйчо му Максил. Пристигнах съвсем неочаквано тази сутрин, уважаеми.
Уаксилий повдигна вежди, втренчил поглед в Уейн, който вече си беше свалил шапката и наметалото, а на горната му устна бяха залепени фалшиви мустачки, които изглеждаха съвсем истински и дори леко посивели. Бе разтъркал лицето си, за да прибави няколко допълнителни бръчки под очите. Усилия, които не бяха напразни, защото изглеждаше поне с няколко години по-възрастен от Уаксилий, а не с десет години по-млад.
Наметалото му бе сгънато на пода зад един от фотьойлите, с шапката отгоре, а на вързопа бяха подпрени две фехтовачески бастунчета. Уаксилий дори не бе забелязал кога бе настъпила промяната — напълно обяснимо, тъй като Уейн я бе извършил под прикритието на забързващата сфера. Уейн беше Бързак, хроносплавен аломант, умеещ да създава около себе си сфера от сгъстено време. Често използваше тази способност, за да се дегизира.
Освен това бе Двуроден като Уаксилий, макар че ферохимичната му способност да се възстановява бързо от рани не беше полезна за друго освен за битка. Въпреки това двамата бяха много силна двойка.
— Роднина ли казахте? — попита лорд Хармс, стисна ръката на Уейн и я разтърси.
— Да, по майчина линия — потвърди Уейн. — Нали ви казах, че съм му вуйчо. Братовчед съм на майка му. — Говореше съвсем убедително, но това бе по неговата специалност: Уейн често казваше, че гласът и акцентът са три четвърти от дегизировката. — От доста време ми се щеше да намина да видя как се справя момъкът. Прекара известно време да се щура по света, както сигурно знаете. Има нужда от здрава ръка, за да не се върне към лошите навици.
— Често съм си мислел същото! — рече лорд Хармс. — Дали може да седнем, лорд Ладриан?
— Да, разбира се — Уаксилий погледна скришом Уейн. „Брей — казваше погледът му. — Играем заедно, а?“
Уейн само сви рамене. Обърна се, пое ръката на Стерис и се поклони любезно.
— А кое е това прекрасно създание?
— Дъщеря ми Стерис — представи я Хармс. — Лорд Ладриан? Не сте ли казали на вуйчо си за нашата среща?
— Бях прекалено изненадан от появата му — отвърна Уаксилий, — така че нямах възможност. — Пое на свой ред ръката на Стерис и й се поклони.
Тя го огледа от главата до петите с критичен поглед, после стрелна с очи наметалото и шапката в ъгъла. Устните й се изкривиха. Без съмнение предположи, че са негови.
— Това е братовчедка ми Мараси — каза тя и кимна към другото момиче. Мараси бе чернокоса, с големи очи и сочни червени устни. Сведе срамежливо поглед, щом Уаксилий извърна очи към нея. — Провинциалистка е, така че ще ви помоля да сте внимателни с нея.