— Не бих си и помислил другояче — увери я Уаксилий, изчака жените да седнат до лорд Хармс и се настани на малкия диван срещу тях, обърнат към вратата. Помещението имаше и друг изход, но Уаксилий знаеше, че пред него една от дъските на пода скърца. Идеално, защото така щеше да разбере, ако някой се промъква оттам. Блюстител на закона или лорд, не искаше някой да го простреля в гърба.
Уейн вече се бе настанил във фотьойла вдясно от него. Няколко секунди присъстващите се оглеждаха. А после Уейн се прозя дискретно.
— Уф — въздъхна Уаксилий. — Вероятно трябва да попитам как сте със здравето.
— Вероятно трябва — отвърна Стерис.
— Ъ-ъ, да, как сте със здравето?
— Благодаря, добре.
— Също и Уаксилий — обади се Уейн.
Всички се обърнаха към него.
— Нали знаете — продължи той. — Издокаран с костюм и прочее. Добре изглежда. А-хъм. Това махагон ли е?
— Това ли? — Лорд Хармс повдигна бастуна. — Ами да. Семейно наследство.
— Милорд Уаксилий — заговори Стерис със строг глас. Изглежда, не понасяше празните приказки. — Може би трябва да прескочим празнословието. Всички знаем целта на тази среща.
— Така ли? — попита Уейн.
— Да — потвърди с хладно изражение Стерис. — Лорд Уаксилий. Намирате се в доста неприятно положение заради силно накърнената ви репутация. Чичо ви, дано почива в мир край Героя, опетни името Ладриан със своята самоналожена изолация, неудачни опити в политиката и склонност към необмислени постъпки, граничещи с авантюризъм. След като се завърнахте от Дивите земи, вие също успяхте да допринесете за лошата репутация на Ладрианови, най-вече с обидните си постъпки спрямо различни фамилии през първите седмици от пребиваването ви в града. На всичко отгоре Къщата ви е на прага на банкрута. Ние, от своя страна, също имаме сериозни затруднения. Финансовото ни състояние е завидно, но фамилията ни не е сред известните във висшето общество. Баща ми няма мъжка рожба, на която да завещае наследството, и едно обединение на нашите Къщи би било от полза за всички ни.
— Каква несъкрушима логика, скъпа — отбеляза Уейн с префърцунен тон, сякаш бе прекарал целия си живот само във висшето общество.
— Именно — отвърна Стерис, без да сваля поглед от Уаксилий, и отвори чантичката си. — Писмата ви и разговорите с баща ми бяха достатъчни, за да ни убедят в сериозните ви намерения през тези последни месеци. Позволих си да съставя един договор, който, предполагам ще удовлетвори желанията на всички ни.
— Ъъъ… договор ли? — попита Уаксилий.
— О, нямам търпение да го погледна — отново се намеси Уейн, бръкна замислено в джоба си и извади нещо, което Уаксилий не можа да разгледа.
„Договорът“ се оказа обемист документ, състоящ се от поне двайсет страници. Стерис подаде едно копие на Уаксилий, второ на баща си, а третото задържа за себе си.
Лорд Хармс се покашля в шепа и каза:
— Посъветвах я да напише всичко, което мисли по въпроса. А… както виждате, дъщеря ми е много последователна млада жена.
— Виждам — съгласи се Уаксилий.
— Съветвам те никога да не искаш от нея да ти подаде млякото — промърмори Уейн под нос, така че само Уаксилий да го чуе. — Инак току-виж ти метнала кравата, за да е сигурна, че работата е изпипана докрай.
— Документът се състои от няколко части — обясни Стерис. — Първата описва нашия период на ухажване, през който ние ще трябва да направим очевиден за всички, но не прекалено припрян напредък към годеж. Ще се придържаме към плана достатъчно дълго, за да може обществото да започне да ни възприема като двойка. Годежът не трябва да е прекалено скоро, за да не намеква за опит да се прикрие някакъв скандал, но и не бива да бъде протакан прекалено. Според мен осем месеца напълно отговарят на изискванията.
— Ясно — рече Уаксилий, докато прелистваше страниците.
Влезе Тилоум с поднос с чай и сладкиши и го остави на масичката до него.
Уаксилий поклати глава, остави договора и каза:
— Това не ви ли се струва някак… неестествено?
— Неестествено?
— Искам да кажа, не трябва ли да оставим място и за романтиката?
— Има — отвърна Стерис. — Тринайсета страница. След брака трябва да има не повече от три съпружески срещи на седмица и не по-малко от една, докато не бъде осигурен наследник. След което броят им остава същият, но за двуседмичен период.
— Ах, разбира се — рече Уаксилий. — Тринайсета страница. — Хвърли поглед към Уейн. Куршум ли бе това, което бе извадил от джоба си? Въртеше го между пръстите си.