— Ако това не е достатъчно да задоволи нуждите ви — добави Стерис, — на следващата страница се описват условията за осигуряване на любовница, в случай че искате да имате такава.
— Чакайте — прекъсна я Уаксилий. — В договора се предвижда и любовница?
— Разбира се — потвърди Стерис. — Това са естествени неща от живота и по-добре да ги приемем, отколкото да ги игнорираме. В договора ще откриете изискванията за вашата потенциална любовница заедно с параметрите на необходимата дискретност.
— Ясно — повтори Уаксилий.
— Разбира се — продължи Стерис, — аз ще се придържам към същите правила.
— Нима смятате да си намерите любовница, милейди? — обади се Уейн и я погледна учудено.
— Не точно. Но ще имам право на свои флиртове — отвърна тя. — Най-честият избор е кочияшът. Ще се въздържам до осигуряването на наследниците обаче. Не бива да има съмнения по отношение на кръвното родство.
— Разбира се — потвърди Уаксилий.
— Има го в договора — уточни тя. — Петнайсета страница.
— Не се и съмнявам.
Лорд Хармс се покашля отново. Мараси, братовчедката на Стерис, седеше с непроницаемо изражение, забола очи в пода. Защо ли я бяха довели?
— Дъще — каза лорд Хармс, — дали не е време да насочим разговора встрани от интимните подробности?
— Разбира се — съгласи се Стерис. — Има няколко неща, които искам да знам. Лорд Ладриан, вие вярващ човек ли сте?
— Аз следвам Пътя — отвърна Уаксилий.
— Хъммм… — Тя потропа с пръсти върху договора. — Какво пък, сигурен избор, макар и доста банален. Лично аз никога не съм разбирала хората, придържащи се към една религия, чийто бог недвусмислено е заявил, че не бива да бъде почитан.
— Малко е сложно, да.
— Както често обичат да казват Пътеследващите. След като са уточнили колко простичка е всъщност религията им.
— И това също е сложно — рече Уаксилий. — По свой простичък начин, разбира се. Вие сте Оцеленка, предполагам?
— Да, Оцеленка съм.
„Страхотно“ — помисли си Уаксилий. Какво пък, Оцеленците не бяха чак толкова лоши. Поне някои от тях. Той се изправи. Уейн продължаваше да си играе с куршума.
— Някой желае ли чай?
— Не. — Стерис, която преглеждаше документа, махна с ръка.
— Аз искам, ако обичате — обади се тихо Мараси.
Уаксилий стана да налее чай.
— Много хубави лавици — рече Уейн. — Ще ми се да имах такива. Брей, брей… хоп, ето че сме вътре.
Уаксилий се обърна. Тримата гости бяха вдигнали погледи към лавиците и в същия миг Уейн бе разпалил хроносплав и бе разгърнал забързваща сфера.
Сферата бе с диаметър около пет стъпки и обгръщаше Уейн и Уаксилий. Понеже имаше дългогодишен опит, Уаксилий успяваше да различи границите на сферата, които се забелязваха по лекото трептене във въздуха. За тези вътре в сферата времето течеше много по-бързо, отколкото за хората отвън.
— Е? — попита шепнешком Уаксилий.
— О, според мен мълчаливата е много сладка — отвърна Уейн също шепнешком. — Но на високата й хлопа дъската. Покварата да ме тръшне, ама си е точно така.
Хармс и двете жени изглеждаха замръзнали на местата си, почти като статуи. Уейн бе разпалил метала, за да им осигури няколко минути насаме.
Сферата можеше да е много полезна, макар и не по начина, по който биха предполагали повечето хора. Не можеше да стреляш от нея, всъщност можеше, но имаше някаква бариера, която въздействаше на преминаващите през нея предмети, така че куршумът се забавяше веднага щом достигне редовното времепротичане и се изместваше от първоначалния си курс. Това правеше уцелването почти невъзможно.
— Добра партия е — каза Уаксилий. — Идеална и за двама ни.
— Виж, друже. Само защото Леси…
— Не става въпрос за Леси.
— Ей, чакай! — Уейн вдигна ръка. — Не се нервирай.
— Не се… — Уаксилий си пое дъх и продължи малко по-бавно: — Не се нервирам. Но Леси няма нищо общо. Въпросът е за моите задължения.
„Проклет да си, Уейн. Почти се бях отучил да мисля за нея“. Какво ли щеше да каже Леси, ако можеше да го види какво прави? Най-вероятно щеше да се разсмее. Да се разсмее заради нелепата ситуация и от неудобство. Не беше ревнива, но може би защото никога не бе имала повод да ревнува. С жена като нея какво повече би могъл да иска Уакс?
— Става въпрос за моите задължения — повтори Уаксилий.
— В задълженията ти влизаше да спасяваш хора — отвърна Уейн. — А не да се жениш за тях.
— Уейн. Не мога да се върна към предишния си живот. Нищо няма да промениш с намесата си. Вече съм друг човек.
— Щом си решил да ставаш друг човек, не можа ли да си избереш някоя, която не е толкова грозна?