— Уейн, въпросът е сериозен.
Уейн вдигна ръка, завъртя куршума между пръстите си и му го подаде.
— Това пък какво е?
— Куршум. С него се стреля по хора. За предпочитане по лошите — или по тези, които ти дължат някоя и друга пара.
— Уейн…
— Излизаме. — Уейн сложи куршума на подноса за чай.
— Но…
— Време е да се закашляш. Три. Две. Едно.
Уаксилий изруга под нос, но взе куршума и започна да кашля шумно. В същия миг забързващата сфера се разпадна и се озоваха в нормалния ход на времето. За тримата гости бе изминала само секунда, а разговорът между Уейн и Уаксилий бе протекъл с такава бързина, че човешкото ухо не би могло да го улови. Кашлицата щеше да прикрие всичко останало.
Никой от тримата гости, изглежда, не бе забелязал нещо необичайно. Уаксилий наля чай — днес бе с тъмночервен черешов цвят, вероятно подсладен плодов — и отнесе чашата на Мараси. Тя я пое и той се върна на мястото си и взе своята чаша. С лявата си ръка опипа куршума. Гладка обвивка, среден калибър. Както следваше да се очаква, беше с обвивка, но въпреки това изглеждаше невероятно лек. Той се намръщи и го завъртя между пръстите си.
„Кръв по лицето й. Кръв върху тухлената стена“.
Неволно потрепери и се помъчи да прогони спомените. „Проклет да си, Уейн“.
— Много хубав чай — тихо каза Мараси. — Благодаря ви.
— Няма защо — отвърна Уаксилий и си наложи да се върне към разговора. — Лейди Стерис, ще обмисля договора. Благодаря ви за положените усилия. Но истината е, че се надявах при тази среща да науча нещо повече за вас.
— Работя върху автобиографията си — каза тя. — Ако желаете, мога да ви пратя първите две глави по пощата.
— Това е… доста необичайно — рече объркано Уаксилий. — Но щом предлагате. Все пак разкажете ми нещо за себе си. Какви са вашите интереси?
— Естествено, харесвам пиеси. — Тя се намръщи. — В Кулерим, разбира се.
— Не ви разбрах — каза Уаксилий.
— Кулеримският театър — каза Уейн и се наведе напред. — Беше обран преди две вечери. По време на представлението.
— Не сте ли чули? — попита лорд Хармс. — Пишеше го във вестниците.
— Някой пострада ли?
— Не и по време на обира — отвърна лорд Хармс. — Но са взели заложница.
— Каква ужасна постъпка — обади се Стерис. — Оттогава няма и вест от милата Армал. — Тя се намръщи.
— Познавахте ли я? — попита Уейн.
— Тя ми е братовчедка — отвърна Стерис.
— Също като… — Уаксилий кимна към Мараси.
Тримата го изгледаха някак сконфузено, а после лорд Хармс заяви:
— О, не. От друг клон на фамилията.
— Интересно. — Уаксилий се облегна назад, забравил за чашата чай. — И много амбициозно. Да обереш цял театър. Колко са били?
— Десетки — отвърна Мараси. — Поне трийсет според репортерите.
— Голяма банда. Значи отвън е имало поне още осмина, за да ги откарат. Впечатляващо.
— Били са Изчезвачите — продължи Мараси. — Тези, които обират влаковете.
— Още не е доказано — заяви Уейн и вдигна пръст.
— Прав сте. Но един от свидетелите на влаков обир е описал неколцина мъже, участвали при обира на театъра.
— Чакайте. — Уаксилий вдигна ръка. — Има свидетели на влаковите обири? Мислех, че са станали тайно. Не говореха ли за някакъв призрачен влак, който се появявал на релсите?
— Да — потвърди Уейн. — Машинистите спрели да проверят какво е и вероятно са се паникьосали. Призрачният влак изчезнал, преди да го доближат. Продължили си по пътя, но когато стигнали крайната си цел, един от вагоните се оказал празен. Заключен, без видими следи от взлом. Само дето стоката я нямало.
— Значи никой не е виждал виновните — посочи Уаксилий.
— Последните обири са различни — заговори Мараси и лицето й се оживи. — Започнали са да обират и пътниците във вагоните. Когато влакът спира заради призрачната преграда на релсите, във вагоните нахлуват мъже и ограбват пътниците. Вземат всичко — от бижута до джобни тефтерчета. А също и заложници — най-често жена, като заплашват да я убият, ако ги проследят. Обират, разбира се, и товарните вагони.
— Любопитно — замислено каза Уаксилий.
— Да — съгласи се Мараси. — Мисля, че…
— Скъпа — прекъсна я лорд Хармс. — Досаждаш на лорд Ладриан.
Мараси се изчерви и сведе очи.
— О, ни най-малко. — Уаксилий чукна с пръст по чашката. — Само дето…
— Това в ръката ви куршум ли е? — попита Стерис и посочи с пръст.
Уаксилий едва сега осъзна, че държи куршума между пръстите си, и стисна юмрук, преди спомените да го споходят отново.
— О, просто занимавка — отвърна и стрелна с поглед Уейн.
„Тласни го“ — каза му сякаш с очи приятелят му.
— Лорд Ладриан, сигурен ли сте, че обърканата част от живота ви е останала назад? — попита Стерис.