„Защо да не почета малко? Поне последните новини“. Нямаше нищо лошо да бъде информиран, ако не за друго, то поне за да поддържа разговори с останалите.
Взе купчината и се върна на бюрото. Почти веднага се натъкна на статия за обирите. Беше споменал Изчезвачите пред Лими и тя му бе събрала всички вестници, в които пишеше за тях. Изглежда, темата предизвикваше несекващ интерес у читателите.
Свери датите и установи, че първият обир е станал много по-рано, отколкото си мислеше. Преди седем месеца, когато той още не се бе върнал в Елъндел. Между първия и втория влаков обир имаше период от четири месеца. Названието Изчезвачите се бе появило едва след второто нападение.
Обирите си приличаха, с изключение на последния в театъра. Влакът спира, защото машинистът вижда нещо на релсите — в началото паднало дърво. По-късно призрачен влак, който изниква от мъглите и се носи право насреща. Машинистът се стряска и спира, а призракът изчезва.
А когато влакът стига крайната си цел, един от вагоните се оказва празен. „Но къде са товарите?“ — помисли си Уаксилий и се намръщи. В статията не се казваше нищо, освен че първият товар принадлежал на Огюстин Текиел.
Текиел бе една от най-богатите Къщи в града, разположена във Втори октант. В момента Текиелови завършваха небостъргач във финансовия квартал в Четвърти октант. Уаксилий прочете статията отново, после прегледа и останалите вестници, търсеше съобщения за други обири, между първия и втория.
С изненада видя отворено писмо от Огюстин Текиел. В писмото се укоряваха градските констабли, задето не могли да открият ограбените товари на Текиел. Вестникът не само че го бе публикувал охотно, но и го бе поставил на първа страница. „Некомпетентни констабли“ — гласеше заглавието.
Три месеца. Текиел бе мълчал цели три месеца, преди да даде воля на гнева си. Уаксилий запреглежда по-скорошните вестници. В тях статиите ставаха все по-многобройни и по-обширни, след като темата за обирите бе станала център на общественото внимание. В обирите имаше драма и загадка — две неща, които вдигаха продажбите на вестниците.
Вторият и третият обир бяха на пратки със стомана. Странно. Хем тежка, хем не чак толкова ценна. Четвъртият обир бе този, който бе привлякъл вниманието на Уейн — хранителни доставки за северните части на Дивите земи. Петият бе и първият, при който бяха нападнати пътници. Шестият и седмият продължаваха тази традиция, като седмият бе единственият, при който Изчезвачите бяха взели две заложници.
И трите късни обира включваха не само товарните вагони, но и пътническите. В двата случая метални товари, в третия — хранителни припаси. Поне така пишеше. С всеки следващ случай подробностите ставаха все по-интересни, тъй като превозвачите бяха предприемали мерки за сигурност. По-солидни ключалки, охрана. Правеше впечатление бързината, с която бяха извършвани обирите, особено предвид теглото на отмъкваната плячка.
„Дали не използват забързваща сфера като Уейн?“ — зачуди се Уакс. Но веднага отхвърли тази мисъл. Не можеше да влизаш или излизаш от сферата, след като бъде разгърната, а и бе невъзможно да се създаде достатъчно голяма сфера, за да покрие мястото на обира. Доколкото поне той бе запознат с въпроса.
Продължи да чете. Имаше множество статии с теории, цитати и съобщения на очевидци. Повечето обсъждаха идеята за забързваща сфера, но в редакционните бележки я отхвърляха. Би изисквала твърде много хора за поддържането си — повече, отколкото може да побере. Предполагаше се, че в обира участва ферохимик, който увеличава силата си, за да сваля тежките товари от вагоните и да ги отнася.
Но къде? И защо? И как се справяха с ключалките и охраната? Уаксилий си изряза статиите, които сметна за интересни. Малко от тях съдържаха полезна информация.
На вратата се почука и влезе Тилоум, с поднос с чай и кошница, чиято дръжка бе нанизал на ръката си.
— Чай, милорд?
— Да, благодаря.
Тилоум приближи бюрото, сложи подноса до вестниците и попита:
— Някакви предпочитания? — И посочи десетината бурканчета, в които имаше различни сортове.
— Какъвто и да е.
— Милорд. Чаят е нещо много важно. Не може да бъде „какъвто и да е“. Кажете ми. Смятате ли скоро да си лягате?
Уаксилий погледна купчината вестници.
— Определено не.
— Много добре. Искате ли нещо, което да ви проясни ума?
— Бих се радвал.
— Сладък или не?
— Не.
— Ментов или черен?
— Ментов.
— Силен или слаб?
— Ъ-ъ-ъ… силен.
— Великолепно. — Тилоум отвори няколко бурканчета и почна да смесва съставките със сребърна лъжичка. — Милорд, изглежда, се занимава с нещо важно.