Уаксилий удари с ръка по бюрото.
— Милорд е ядосан. Вестниците са отвратителен източник на информация. Трябва да знам какво е имало в първия товар.
— В първия товар, милорд?
— В първия товарен вагон, който са ограбили крадците.
— Милорд, госпожица Граймс би казала, че се връщате към старите си навици.
— За щастие тя не е тук. Освен това тя и лорд Хармс изглеждаха потресени, че не зная нищо за обирите. Трябва да съм в течение на събитията в града.
— Това е чудесно извинение, милорд.
— Благодаря. — Уаксилий взе чашата чай. — За известно време успях да убедя дори себе си. — Отпи внимателно. — В името на Крилете на Съхранение! Наистина е чудесен!
— Благодаря, милорд. — Тилоум взе една салфетка, сгъна я по средата и я сложи отляво на Уаксилий. — Струва ми се, че първият товар, който са отмъкнали, е бил вълна. Чух да го обсъждат при месаря.
— Вълна? Не виждам никакъв смисъл в това.
— В нито един от тези обири няма особен смисъл, милорд.
— Така е. За нещастие тези престъпления са сред най-интригуващите. — Той сръбна отново от чая. Силният ментов дъх сякаш прочисти носа и ума му. — Трябва ми хартия.
— Каква точно, милорд?
— Голям лист. Колкото може по-голям.
— Ще видя какво може да се намери, милорд. — За миг Уаксилий мярна на лицето му сянка на разочарование, но Тилоум излезе, за да изпълни каквото са му заръчали.
От колко време се занимаваше с този въпрос? Погледна часовника и се изненада. Беше почти среднощ.
Какво пък, вече беше започнал. Нямаше да може да заспи, докато не приключи. Стана и закрачи из стаята, с чашата в ръка. Стоеше далеч от прозорците. Светлината идваше отзад и щеше да е чудесна мишена, ако отвън има стрелец. Не че очакваше да има, но… просто така се чувстваше по-спокоен.
„Вълна“ — помисли си. Отиде при лавиците и отвори една книга. Толкова бе погълнат от нея, че не забеляза кога се е върнал Тилоум.
— Милорд, това ще свърши ли работа? — попита икономът и му подаде триножник за картини с прикачен към него голям лист. — Старият лорд Ладриан го държеше заради сестра ви. Тя обичаше да рисува.
Уаксилий погледна триножника и сърцето му се сви. От години не се бе сещал за Телсин. През по-голямата част от живота му двамата бяха разделени. Не по някаква конкретна причина, освен може би заради леност от негова страна. Двайсет години всеки по своя път, с няколко редки и случайни срещи.
А после тя загина, при същия инцидент, който бе отнесъл и чичо му. Щеше му се новината да го е потресла по-дълбоко. Би трябвало да е така. Но по това време те вече бяха съвсем чужди.
— Милорд? — обади се икономът.
— Чудесна хартия. — Уаксилий взе един молив. — Благодаря ти.
— Няма за какво, милорд.
Уаксилий започна да рисува върху листа.
— Наистина чудесна хартия.
— Радвам се, милорд. — Тилоум го гледаше объркано.
Уаксилий нарисува малко влакче в горния ляв ъгъл и постави пред него релси. Отстрани написа: „Първи обир. Четиринайсети винуарх. Цел: вълна. Вероятно“.
По същия начин добави още влакчета, с данни и подробности.
Уейн винаги му се подиграваше, когато рисуваше схеми на престъпления, за да разсъждава върху тях. Но това вършеше работа, макар че се налагаше да търпи хапливите му забележки.
— Вторият обир е станал доста по-късно — продължи Уаксилий. — Метали. При първия обир лорд Текиел е вдигнал шум едва след няколко месеца. — Чукна върху листа, сетне зачеркна думата „вълна“. — Не е изгубил доставка с вълна. Било е в началото на лятото, а по това време цената на вълната е твърде ниска, за да изплати дори транспорта. Доколкото си спомням, цените обикновено се покачват през винуарх, защото осемнайсетата железопътна линия затваря за техническо обслужване. Трябва чавка да ти е изпила мозъка да платиш горница, за да доставиш извънсезонен товар на хора, които не се нуждаят от него.
— Тоест? — попита Тилоум.
— Само момент. — Уаксилий се върна при лавиците и извади още няколко тефтера. Товарителници и писма за доставки на чичо му…
Да. Старият лорд Ладриан бе разполагал със солидни сведения за това какво доставят конкурентите му. Уаксилий прегледа листа със стоки. Отне му малко време, но накрая стигна до една теория.
— Алуминий — каза той. — Текиел е прекарвал алуминий, но за да избегне данъците, е заявил, че е нещо друго. Тук той твърди, че алуминиевите му доставки през последните две години са много по-малки, отколкото в предишните. Ала същевременно леярните му продължават да работят. Готов съм да заложа най-добрия си револвер, че Огюстин Текиел — с помощта на някои железопътни служители — е организирал една малка и много ползотворна контрабандна операция. Затова в началото не е вдигал шум — не е искал да привлече внимание.