Колкото повече големи и тежки предмети в помещението, толкова по-голям е и шансът да се отбранява срещу многочислен противник. Не че би искал да попада в подобна ситуация, но рядко се случваше да е обратното. Ето защо търсиш прикритие. Когато си на открито, побеждава този, който повали по-бързо повече хора. Но скриеш ли се, умението и опитът компенсират численото надмощие. Може пък тази зала да не беше чак толкова неудобно място за престрелки. Ако…
Сепна се. Какво правеше? Нали бе взел решение. Трябваше ли да го взема отново и отново всеки ден?
— Мараси — заговори Уакс, за да избегне подобни мисли. — Братовчедка ви ми каза, че сте приета в университета.
— Вече съм последна година.
Той я изчака да продължи, но тя мълчеше.
— И как върви следването?
— Добре — рече тя и сведе поглед към салфетката си.
„Страхотен разговор, няма що“ — въздъхна той наум. Добре поне че в този момент се приближи един сервитьор, слаб и дългурест, и почна да им налива вино.
— Супата ще бъде поднесена след малко — обяви той с едва доловим носов териски акцент.
Гласът му накара Уаксилий да замръзне.
— Днешната супа — продължи прислужникът — е подправена с вкусен сос от скариди и съвсем мъничко пипер. Сигурен съм, че много ще ви хареса. — Погледна Уаксилий и в очите му блеснаха весели пламъчета. Гласът несъмнено бе на Уейн. Уейн с фалшив нос и перука.
Уаксилий изстена тихичко.
— Милорд не обича ли скариди? — попита ужасено Уейн.
— Сосът е наистина великолепен — намеси се лорд Хармс. — Бил съм у Йоменови и преди.
— Не е заради супата — отвърна Уаксилий. — Току-що си спомних за една работа, която трябваше да свърша.
„И тя е да удуша един човек“.
— Ще се върна след миг със супата, дами и господа — обеща Уейн. Носеше дори фалшиви териски обици. Разбира се, Уейн бе тясно свързан с Терис — както и самият Уаксилий, — за което говореха ферохимичните им способности. Черта, която не се срещаше често в рода му, вероятно защото едва една пета от Основателите бяха произхождали от Терис. Терисците се женеха рядко за други народности.
— Този прислужник не ви ли се струва познат? — попита Мараси, загледана след Уейн.
— Вероятно ни е обслужвал предния път, когато идвахме — обясни лорд Хармс.
— Но аз не бях тогава с вас…
— Лорд Хармс — прекъсна я нарочно Уаксилий, — имате ли някакви новини за вашата роднина? Тази, която е била отвлечена от Изчезвачите?
— Не — отвърна бащата на Стерис и отпи от чашата си. — Гибелта да ги тръшне тези негодници. Това е напълно недопустимо. Подобни неща трябва да си останат само в Дивите земи!
— Така е — потвърди Стерис. — Случки като тази подкопават авторитета на констаблите. Ами грабежът в града? Ужасно!
— Как беше там? — попита неочаквано Мараси. — Лорд Ладриан? Какво е да живееш на място, където няма закони? — Изглеждаше искрено заинтригувана, но въпросите й накараха лорд Хармс да се намръщи.
— Доста трудно понякога — призна Уакс. — Хората там вярват, че могат да вземат всичко, каквото пожелаят. И се изненадват, ако някой се опитва да им попречи. Като разглезени деца, които не разбират играта, на която играят.
— Игра? — повтори навъсено лорд Хармс.
— Образно казано, лорд Хармс — обясни Уаксилий. — Виждате ли, тези хора вярват, че ако си добре въоръжен и умел в стрелбата, светът ти принадлежи. Аз бях и двете, но вместо да взимам, пречех на тях да го правят. Това ги озадачаваше.
— Много смело от ваша страна — отбеляза Мараси.
Той сви рамене.
— Не става въпрос за смелост. Някак си ми допадаше.
— Дори когато става въпрос за Вернострели?
— Те са малко по-особен случай. Аз… — Той застина. — Откъде знаете за тях?
— Четох някакво съобщение — Мараси се изчерви. — За Дивите земи. Има разни неща, доклади в библиотеката на университета, и в книжарниците също.
— Аха. — Той вдигна чашата с вино, за да прикрие смущението си.
И щом отпи, нещо се изтърколи в устата му. Едва не изплю виното от изненада. Но успя да се сдържи.
„Уейн, наистина ще те удуша“. Прехвърли нещото в шепата си, докато се преструваше, че кашля.
— Е — обади се Стерис, — дано констаблите бързо се разправят с тези бандити и редът и спокойствието отново бъдат възстановени.
— Лично аз — рече Мараси — се съмнявам, че това ще стане.
— Мило дете. — Лорд Хармс я погледна строго. — Това е малко пресилено.
— Искам да чуя какво ще каже, милорд — намеси се Уаксилий. — Разговорът е интересен.
— Какво пък… нямам нищо против.
— Това е само една моя теория. — Мараси се изчерви. — Лорд Ладриан, когато бяхте блюстител в Сушаво, какво бе населението на градчето?