Той прехвърли предмета между пръстите си. Беше гилза, запушена с восък.
— Ами… през последните години почна да се увеличава доста бързо. Но през повечето време се движеше около десет, не повече от петнайсет хиляди.
— А районът около него? — продължи тя. — Местата, които патрулирахте, но които нямаха свои блюстители?
— Предполагам около три хиляди — отвърна Уаксилий. — Зависи. В Дивите земи има много приходящи. Хора, които търсят ценни минерали или място, където да си построят ферма. Работници, които се местят от един строеж на друг.
— Добре, да кажем три хиляди. А колко бяхте вие? Тези, които помагаха да се спазва законът?
— Четирима или петима, зависи — отвърна той. — Уейн, аз и Бръф, през повечето време. И други, периодично.
„И Леси“ — помисли си.
— Да кажем шестима на три хиляди — заключи тя. — За да е по-лесно за работа. Един блюстител на петстотин души.
— Какъв е смисълът на всичките тези въпроси? — попита страдалчески лорд Хармс.
— Населението на нашия октант е около триста хиляди — обясни Мараси. — Ако вземем съотношението, което получихме от лорд Ладриан, би трябвало да разполагаме с около хиляда констабли. Но не е така. Доколкото ми е известно, имаме към петстотин. Което значи, лорд Ладриан, че вашите „диви“ земи разполагат с два пъти повече блюстители на глава от населението, отколкото тук, в града.
— Хъм — рече той. „Странни заключения от устата на една млада жена“.
— Не се опитвам да омаловажа работата ви там — побърза да вметне тя. — Най-вероятно процентът на закононарушителите е далеч по-висок, тъй като репутацията на Дивите земи привлича определен тип хора. Но това са неоспорими факти, които ни карат да се замислим. Както казахте, извън пределите на Града хората очакват престъпленията им да останат ненаказани. Тук те са далеч по-законопослушни — и повечето престъпления са от дребен характер. Вместо да се обират банки, се опразват джобовете на хората по улиците. Градските условия позволяват да се криеш по-добре, ако се занимаваш с престъпления, които не предизвикват сериозен интерес от страна на обществото. Но не бих казала, че животът в града е по-безопасен, въпреки това, което мислят хората. Предполагам, че тук повече жертви губят насилствено живота си, сметнато на глава от населението, отколкото в Дивите земи. В Града стават много неща, на които жителите не обръщат внимание. За разлика от това, ако някой бъде убит в малко градче, събитието е знаменателно — дори и да е единственото убийство от години. И всичко това без да се съобразяваме с факта, че богатствата на този град са съсредоточени в няколко квартала. Парите привличат хора, търсещи възможности бързо да забогатеят. Съществуват огромен брой причини този град да е много по-опасен от Дивите земи. Просто се преструваме, че не е така.
Уаксилий сплете пръсти и отпусна ръце на масата. Любопитно. След като заговори, момичето не изглеждаше толкова свенливо.
— Виждате ли, милорд — обади се Хармс. — Ето защо се опитах да я сгълча преди малко.
— И щеше да е жалко, ако ви беше послушала — отвърна Уаксилий, — тъй като, ако питате мен, това са най-интересните разсъждения, които съм чувал, откакто се върнах в Елъндел.
Мараси се усмихна, макар че Стерис завъртя очи с досада. Уейн дойде със супата. За нещастие около тях имаше доста хора и Уейн не би могъл да създаде сфера, в която да се затвори само с Уакс — щеше да улови още някой, който да прекара ускореното време вътре с тях, понеже не можеше да избира кого да затвори в сферата.
Докато останалите се наслаждаваха на супата, Уаксилий строши печата на гилзата и извади навитата вътре хартийка.
„Ти беше прав“ — пишеше там.
— Обикновено съм прав — промърмори Уаксилий, загледан в чинията пред себе си. „Какво си намислил, Уейн?“
Междувременно Уейн обясняваше с териския си акцент, че след миг ще се върне с хляб и още вино.
— Лорд Ладриан — каза Стерис, говореше му на „вие“. — Мисля, че трябва да съставим списък с теми за разговор, когато сме в компанията на други хора. Темите не бива да обхващат политика или религия и да ни дават възможност да проявяваме остроумие. Знаете ли някоя забавна история, с която да започнем?
— Веднъж по погрешка гръмнах опашката на едно куче — каза замислено Уаксилий. — Доста забавна история.
— Стрелбата по кучета не е тема за разговор на маса — укори го Стерис.
— Зная. Особено като се има предвид, че се целех в топките му.
— Лорд Ладриан! — възкликна Стерис. Баща й обаче се заподхилква.
— Скъпа моя, не се ли похвалихте, че вече с нищо не мога да ви изненадам? — подхвърли Уакс. — Реших все пак да опитам.
— Искрено се надявам най-сетне да се отървете от това провинциално поведение, към което нарочно се придържате.