— Това са репортерски статии — обясни Мараси. — За тях не плащат хонорари на участниците.
— Мошеници — изруга Уейн. — Чудя се дали някои от присъстващите тук прекрасни дами са чували за някоя моя невероятно героична постъпка…
— Лейди Мараси е студентка в университета — прекъсна го Уаксилий. — Предполагам, че е чела съобщенията там. Повечето хора изобщо не са чували за тях.
— Така е — потвърди момичето.
— Уф — въздъхна Уейн разочаровано. — Какво пък, тогава може би лейди Мараси би желала да чуе за моите храбри…
— Уейн?
— Да?
— Стига.
— Добре.
— Извинявам се от негово име — каза Уаксилий на Мараси, която продължаваше да гледа смаяно.
— Често го прави — подметна Уейн. — Всеки си има недостатъци. Опитвам се да му помагам, като се старая винаги да се държа прилично, но изглежда това не му стига.
— Няма нищо — рече тя. — Питам се обаче дали да не опиша нашата среща и да запозная с нея преподавателите ми… ще им е интересно да разберат какви невероятни хора сте.
— Какво по-точно изучавате в университета? — попита я Уаксилий.
Тя се поколеба, после се изчерви.
— Аха! — възкликна Уейн. — Страхотно изигран срам. Ставаш все по-добра.
— Ами, защото… — Тя вдигна ръка и закри засрамено очи. — Защото… уф, какво пък толкова. Уча право и криминална бихейвиористика.
— И това е нещо, от което трябва да се срамувате? — попита Уаксилий и двамата с Уейн се спогледаха объркано.
— Често ми натякват, че не е женско занятие — обясни тя. — Но когато седя тук с вас… двама от най-известните блюстители на закона в целия свят…
— Повярвайте ми — прекъсна я Уаксилий. — Не знаем толкова много, колкото си въобразявате.
— Виж, ако изучаваше грубиянщина и кретенска бихейвиористика, там сме истински експерти — добави Уейн. — Къде всъщност са другите?
— Вероятно ще се върнат всеки момент — обясни Уаксилий. — Та ако има някаква причина да си тук, чакам да я споделиш по-скоро. Освен ако не е поредният ти опит да ме ядосаш.
— Вече ти казах за какво става дума — отвърна Уейн. — Нали не си ми изял бележката?
— Не. Но там не се обяснява нищо.
— Казано е достатъчно. — Уейн се наведе към него. — Уакс, нали ми заръча да проверя за заложниците. Прав беше.
— Те всички са аломанти, така ли?
— И нещо повече. Роднини са.
— Уейн, от времето на Основателите са изминали едва триста години. Ние всички сме роднини.
— Това означава ли, че ще поемеш отговорност за мен?
— Не.
Уейн се изкиска и извади от джоба на наметалото си сгънат лист.
— Има още, Уакс. Погледни. Всяка от отвлечените жени е от определен род. Поразрових се малко. Всъщност доста. — За момент се замисли. — Защо казват „поразрових“, когато нищо не ровиш?
— Защото се налага да изгълташ доста книжен прах. — Уаксилий взе листа и го прегледа. Беше написан с почти нечетлив почерк и описваше кръвното родство на всяка от отвлечените жени.
Няколко неща правеха впечатление. Първо — всяка от тях имаше родствена връзка със самия лорд Мъглороден. Заради това повечето от тях бяха потомки на аломанти. Всички имаха кръвни връзки помежду си — трети или четвърти братовчедки, две дори първи.
Уаксилий вдигна глава, забеляза, че Мараси се усмихва лъчезарно, докато ги гледа, и попита:
— Какво има?
— Знаех си! — възкликна тя. — Знаех си, че сте дошли в града, за да преследвате Изчезвачите! Появихте се тук и поехте Къща Ладриан само месец след първия обир. Ще ги хванете, нали?
— Затова ли настоявахте лорд Хармс да ви доведе на срещата с нас?
— Може би.
— Мараси — заговори Уаксилий с въздишка. — Правите прибързани заключения. Да не мислите, че смъртта на чичо ми също е била изфабрикувана?
— Ами, всъщност не. Но бях изненадана, че сте приели да заемете мястото му, докато не осъзнах, че сте видели в това възможност да разследвате обирите. Признайте, че са доста необичайни.
— Също и Уейн — промърмори Уаксилий. — Но не бих сменил мястото, където живея, нито начина си на живот, за да поема отговорността за цяла една благородническа Къща.
— Уакс, почакай — намеси се Уейн неочаквано. — Моля те, кажи ми, че носиш оръжие.
— Какво? Не, не нося. — Уаксилий сгъна листа и му го подаде. — Защо питаш?
— Защото — отвърна Уейн, като дръпна листа и се наведе към него. — Не виждаш ли? Крадците избират места, на които се събират богати и знатни представители на управляващата класа. Подбират жертвите си сред тях. Хора от сой. Но тези хора, богаташите, престанаха да пътуват с влак.
Уаксилий кимна.
— Да, ако жените наистина са истинската им цел, вероятно след няколко случая на обир във влаковете ще спрат да използват железницата. Виждам връзката. Вероятно затова са се преориентирали към театъра.