Уакс кимна към падналия до стената мъж и попита:
— Твое дело ли е?
— Имаше лък — отвърна тя. — С каменни остриета на стрелите. За малко да те уцели отгоре.
— Благодарско.
Тя повдигна небрежно рамене, но очите й блещукаха от задоволство. Очи, скрити под тежки клепачи, обгорели от жестокия пек на Дивите земи. Имаше време, когато двамата все още водеха сметка кой е спасявал повече пъти другия. Но от години бяха изгубили точната представа.
— Покрий ме — тихо каза Уакс.
— С какво? — усмихна се тя. — С боя? С целувки? Вече си покрит с прах.
Уакс вдигна озадачено вежди.
— Извинявай. — Тя се намръщи. — Напоследък твърде често играя карти с Уейн.
Той изсумтя, наведе се над трупа и го обърна. Тип с жестоко лице, обрасло с няколкодневна брада, с рана от куршум от дясната страна. „Май го познавам“ — помисли си Уакс, докато пребъркваше джобовете му. Намери няколко патрона и парче кървавочервено стъкло.
Изтича обратно при оградата.
— Е? — попита Леси.
— От бандата на Донал — каза той и показа стъклото.
— Копелета — отвърна Леси. — Няма да ни оставят на мира, нали?
— Леси, ти простреля сина му.
— А ти — брат му.
— При мен беше самозащита.
— При мен също. Хлапето ме дразнеше. Пък и в края на краищата оцеля.
— Без палеца на единия крак.
— За какво са ти десет пръста? Една моя братовчедка има само четири. И с тях се справя прекрасно. Вярно е, че изглежда доста смешно. Покрий ме.
— С какво?
Тя се ухили, надникна иззад ъгъла, после хукна към ковачницата.
„В името на Хармонията — помисли си Уакс с усмивка. — Обичам тази жена“.
Огледа се за други противници, но Леси стигна до постройката, без да проехтят нови изстрели. Уакс й кимна и на свой ред се затича към хотела. Надзърна вътре и се огледа внимателно. Помещението беше празно и Уакс махна с ръка на Леси. Тя изтича при следващата постройка от тази страна на улицата и я провери.
Бандата на Донал. Да, Уакс бе застрелял брат му, докато онзи участваше в обир на железницата. Доколкото успя да научи, Донал не жалееше кой знае колко за брат си. Това, което го разгневи, бе загубата на плячката и вероятно то бе причината сега да е тук. Беше обявил награда за главата на Тан Проклетия, задето бе откраднал негова пратка с хроносплав. Вероятно не бе очаквал, че Уакс ще преследва Тан по същото време, но хората му имаха заповед да стрелят по Уакс и Леси всеки път, щом ги зърнат.
Уакс се поколеба дали да не напусне мъртвия град и да остави на Донал и Тан да се разберат помежду си. Но още щом си го помисли и сърцето му се сви. Беше обещал да залови Тан. Не можеше да се откаже.
Леси му махна от прозореца на къщата, в която бе влязла, и посочи назад. Казваше му, че ще се промъкне нататък, за да провери следващите къщи. Уакс кимна и даде знак, че е разбрал. Трябваше да се съберат с Уейн и Барл, които бяха отишли да проверят другата част на града.
Леси се изгуби от погледа му и той се прокрадна през вътрешността на стария хотел към страничната врата. Подмина няколко леговища на хора и плъхове. Градът привличаше отрепки както куче бълхи. В един от ъглите някой дори бе устроил импровизирано огнище от метален лист и камъни. Чудно как не бе подпалил цялата сграда този глупак.
Уаксилий отвори страничната врата и излезе на тясната уличка между хотела и магазина до него. Някой сигурно беше чул изстрелите и щеше да дойде да провери какво става. Най-добре бе да не се подава отпред. По същата причина и Леси бе заобиколила къщите от задната страна.
Уакс последва примера й и излезе на отъпканата червеникава земя зад магазина. Тук склонът бе обрасъл с тръстика и само входът към някаква стара изба бе разчистен. Уакс го заобиколи внимателно и огледа дървената рамка на стълбището.
Дали пък…
Коленичи до отвора и надзърна вътре. Някога тук бе имало стълба, но тя бе изгнила и останките й лежаха на купчина на дъното. Миришеше на влага и мухъл… и едва доловимо на дим. Някой долу бе запалил факла.
Уакс пусна един куршум през отвора, после скочи вътре, с готово оръжие. Докато падаше, попълни металоема си, като намали теглото си. Уакс беше Двуроден — ферохимик и аломант. Аломантичната му сила бе Стоманено тласкане, а ферохимичната се наричаше Плъзгане — способността да трупа или губи тегло. Често смаляваше теглото си до една трета от нормалното, благодарение на което се придвижваше и реагираше по-бързо.
Запромъква се в мрака. Беше изминал дълъг път, за да открие мястото, където се спотайва Тан Проклетия. В края на краищата фактът, че Фелтрел внезапно бе изоставен от други бандити, скитници и непрокопсаници, се оказа важна следа.
Уакс пристъпваше леко към вътрешността на избата. Тук миризмата на дим бе по-силна и макар че светлината избледняваше, той успя да види огнище до едната стена. А до него стълба, вероятно донесена тук от входа.