— И къде другаде се събират богати индивиди с определени родствени връзки? — попита Уейн. — Място, където хората носят най-скъпите си бижута? И където покрай бижутата можеш да откриеш поредната си жертва?
Гърлото на Уаксилий внезапно пресъхна.
— На голямо сватбено тържество.
Вратите в двата края на балната зала внезапно се разтвориха.
5.
Бандитите не изглеждаха като тези, с които Уаксилий бе привикнал да си има работа. Не криеха лицата си с кърпи, не носеха наметала и широкополи шапки. Повечето бяха с жилетки и бомбета по градска мода, прави панталони и широки ризи с навити до лактите ръкави. Не бяха лъскаво издокарани като гостите. И се различаваха по още нещо.
Бяха въоръжени. Мнозина бяха опрели на раменете си пушки, други стискаха в ръце пистолети. Хората в залата ги забелязаха веднага, чуха се ругатни и метален звън на прибори. Имаше поне двайсетина бандити, може би дори трийсет. Уаксилий с неудоволствие забеляза, че отдясно идват още — вероятно през вратите за кухнята. Това означаваше, че са оставили там свои хора, за да наглеждат персонала.
— Страхотен момент си избрал да не вземеш оръжие — измърмори Уейн, отмести стола встрани, приклекна зад масата и извади фехтоваческите си бастунчета.
— Прибери ги — нареди тихо Уаксилий, докато броеше бандитите. Трийсет и пет души при първо преброяване. Повечето се бяха скупчили в двата края на правоъгълната зала, точно пред и зад Уаксилий, който беше в самия център.
— Какво? — попита рязко Уейн.
— Прибери бастунчетата, Уейн.
— Да не искаш да…
— Огледай се! — изсъска Уаксилий. — Колко гости има? Поне триста-четиристотин! Какво ще стане, ако започне пукотевица?
— Ще ги накараме да залегнат. Да се прикрият.
— Прекалено е рисковано. Досега при нито един от обирите не е имало стрелба. Не ми се ще да предизвикваме кървава баня.
— Не съм длъжен да те слушам — заяви мрачно Уейн. — Ти вече не ми заповядваш, Уакс.
Уаксилий го изгледа твърдо. Из помещението ечаха изплашени викове. Уейн се отпусна неохотно на стола. Не остави бастунчетата, но скри ръцете си под масата.
Мараси гледаше бандитите с ококорени очи и зяпнала уста. После възкликна:
— Олеле! — И извади с разтреперани ръце бележник.
— Какво правите? — попита Уаксилий.
— Ще запиша какво съм видяла — рече тя. — Знаете ли, че статистически само един на двеста свидетели е в състояние да даде точно описание на престъпниците, които са го нападнали? По-лошо, седем от десет души показват погрешен човек при очна ставка дори когато нападателят е в редицата. В подобни моменти с лекота грешиш в преценката си за ръста на престъпника и често го описваш като някой от история, която наскоро си чел. Важно е, когато присъстваш на престъпление, да обръщаш внимание на всички детайли. Ама и аз ги приказвам едни, а?
И макар лицето й да бе изкривено от страх, започна да пише с разтреперана ръка.
— Никога не са ни били нужни такива неща — заяви Уейн, докато оглеждаше бандитите. — Ако случайно се озовем на мястото на престъплението, типовете, забъркали кашата, обикновено приключват житейския си път почти веднага. — И погледна ядно Уаксилий.
Неколцина бандити изведоха готвачите и сервитьорите от кухнята и ги накараха да се присъединят към гостите.
— Моля за внимание! — провикна се един от въоръжените с пушки нападатели. — Всички да седнат! Запазете спокойствие! И не вдигайте шум! — Имаше лек дивоземски акцент и яко мускулесто тяло. Лицето му бе сивкаво, с прави черти, сякаш бе изваяно от гранит.
„Потомък на колос — помисли си Уаксилий. — Опасен тип“.
Хората се умълчаха, тук-там се чуваше хлипане. Майката на булката, изглежда, бе припаднала, младоженецът се оглеждаше ядосано, прегърнал закрилнически жена си през рамо.
До първия Изчезвач се изправи и втори. Този, за разлика от другите, носеше маска — везана кърпа, вързана на лицето, и нахлупена над челото широкопола шапка.
— Така е по-добре — заяви той твърдо. Нещо в гласа му накара Уаксилий да трепне.
— Ако бъдете разумни, ще свършим бързо — продължи маскираният и закрачи между масите, докато останалите бандити вадеха изпод дрехите си торби. — Искаме само бижутата ви. Никой няма да пострада. Ще е наистина жалко да развалим едно толкова хубаво празненство с кръвопролитие. Бижутата едва ли струват колкото живота ви.
Уаксилий погледна към лорд Хармс — той стоеше до бара и бършеше лицето си с кърпа. Мъжете с торбите щъкаха между масите, събираха огърлици, пръстени, обици, портфейли и часовници. Едни предаваха богатствата си веднага, други се колебаеха.