Уаксилий се надигна, разпалил стоманата. Миг по-късно пистолетът на втория бандит се насочи към неговата глава.
— Дамичката ти ще е добре с нас, приятелче — успокои го Тарсън с усмивка на сивкавите си устни. — Тръгваме. — Вдигна Мараси, завъртя я пред себе си и я побутна към северния изход.
Уаксилий се взираше в дулото на револвера на другия бандит. С един метален Тласък би могъл да запрати оръжието в лицето на притежателя му, да му разбие носа.
Бандитът го гледаше така, сякаш търсеше и най-малкия повод да дръпне спусъка. Беше развълнуван, надъхан от обира. Уаксилий познаваше този тип хора. Опасни хора.
Бандитът се поколеба, погледна към другарите си, после се обърна и побягна към изхода. Друг тикаше Стерис към вратата.
— Уакс! — изсъска Уейн.
Как може един човек на честта да гледа безучастно нещо подобно? Всяка фибра в тялото му настояваше да направи нещо. Да се бие.
— Уакс — тихо каза Уейн. — Стават грешки. Не си виновен за смъртта на Леси.
— Аз…
Уейн измъкна бастунчетата.
— Е, аз пък ще действам.
— Не, Уейн — каза Уаксилий, докато се отърсваше от вцепенението си. — Не бива да допуснем да има жертви. Трябва да…
— Как смеете! — викна лорд Петерус, бившият констабъл, и се изправи решително. — Страхливци! Вземете мен за заложник, щом ви трябва някой!
Бандитите не му обърнаха внимание. Повечето тичаха към вратата, размахваха оръжия и се наслаждаваха на страха, който всяваха сред гостите.
— Страхливци! — изрева Петерус. — Всички до един! Ще се погрижа да ви обесят, кълна се! Вземете мен вместо тези момичета, инак ще ви сполети точно това. Кълна се в самия Оцелял! — Запрепъва се по пътеката след отстъпващия главатар, покрай знатните дами и господа — повечето от които се бяха снишили зад масите.
„Ето го единствения храбър човек в залата — помисли си Уаксилий, преизпълнен с непреодолим срам. — Той и Уейн“.
Стерис бе почти при вратата. Мараси и похитителят й вече застигаха главатаря.
„Не бива да позволя да се случи това. Не бива…“
— Страхливец!!!
Маскираният главатар внезапно се обърна и в помещението отекна изстрел. Всичко се случи за миг.
Петерус рухна. От дулото на пистолета на бандита се вдигаше дим.
— Ох… — изпъшка тихо Уейн. — Току-що допусна много голяма грешка, приятелче. Ужасна грешка.
Главатарят обърна гръб на трупа и прибра пистолета.
— Е, добре — извика към вратата. — Можете да се позабавлявате, момчета. Аз ще…
Светът застина. Хората замряха по местата си. Дори виещият се дим увисна неподвижно във въздуха. Изчезнаха гласовете. Утихна хлипането. Въздухът около масата на Уаксилий потрепваше в широк кръг.
Уейн стоеше в цял ръст, стиснал бастунчетата, и оглеждаше залата. Уаксилий знаеше какво прави. Запомняше точното място на всеки бандит. Преценяваше разстоянието, подготвяше се.
— Веднага щом разтворя сферата — каза Уейн — тази зала ще изригне като магазин за муниции във вулкан.
Уаксилий бръкна бавно под сакото си и извади скрития там револвер. Постави го на масата. Окото му вече не трепкаше.
— Е? — попита Уейн.
— Ужасно сравнение. Откъде ще се вземе магазин за муниции насред вулкан?
— Нямам представа. Виж, ще се биеш ли, или не?
— Опитах се да бъда търпелив — обясни Уаксилий. — Да им дам шанс да се измъкнат. Да не се замесвам.
— Добре го изигра, Уакс — рече навъсено Уейн. — Твърде добре.
Уаксилий взе револвера и вдигна дулото до слепоочието си.
— Така да бъде. — С другата си ръка изсипа цялата кесийка със стоманен прашец в чашата и я гаврътна.
Уейн се ухили.
— Между другото, дължиш ми едно питие, задето ме излъга.
— Излъгал съм те?
— Каза, че не носиш оръжие.
— Не нося едно оръжие — натърти Уаксилий и извади от колана на гърба си втори револвер. — С колко хроносплав разполагаш?
— Не толкова, колкото бих искал. Това нещо е ужасно скъпо тук в града. Имам за около пет минути. Металоемите ми обаче са почти пълни. След като си тръгна, прекарах две седмици болен на легло.
Това щеше да е достатъчно да излекува дори сериозно нараняване, в случай че Уейн пострада.
Уаксилий си пое дълбоко дъх. Ледът в него бързо се топеше, превръщаше се в пламък, а разпалената стомана пускаше синкави линии към всички метални предмети в помещението.
Ако се вцепенеше отново…
„Няма да го допусна — рече си той. — Не мога да го допусна“.
— Аз ще взема момичетата. Ти дръж бандитите настрана. И се постарай никой от гостите да не пострада.
— С удоволствие.
— Трийсет и седем въоръжени бандити, Уейн. И цяла зала пълна с невинни. Това е доста трудна задача. Не губи концентрация. Ще се опитам да разчистя място за действие в началото. А ти гледай да не изоставаш от гонитбата.