— Безупречен като самото Съхранение — каза Уейн и го потупа по рамото. — Знаеш ли защо всъщност дойдох да те търся?
— Защо?
— Представях си колко ще си щастлив в меко легло, придремващ безгрижно, как прекарваш живота си да посръбваш чай и да четеш вестници, докато ти поднасят вкусна храна, а прислугата ти масажира петичките и прочее.
— И?
— Не можех да те изоставя на подобна участ. — Уейн потрепери. — Твърде добър приятел съм, за да зарежа другаря си да издъхне в подобни ужасни условия.
— Заради удобствата ли?
— Не — поклати глава Уейн. — Заради скуката.
Уаксилий се ухили, вдигна палци и запъна ударниците. Когато беше млад и тръгна по широкия свят, откри Дивите земи и реши, че там му е мястото. Какво пък, може би се случваше отново.
— Да започваме! — каза той и наведе револверите.
6.
Уейн разтвори завързващата сфера.
„Първа стъпка — помисли си Уаксилий, докато се прицелваше. — Привличане на вниманието“.
Започна да Тласка леко встрани от себе си, създавайки Стоманена сфера, която да измества траекторията на куршумите. Освен ако не стреляха с алуминиеви куршуми.
„Трябва да съм изключително предпазлив. И да стрелям пръв“.
Бандитите с охота насочваха оръжията си. Той виждаше жаждата да сеят разруха в очите им. Бяха въоръжени до зъби, но досега обирите бяха протичали без нито един изстрел.
Може би не жадуваха да се пролива кръв, а само да пострелят малко, но при подобни случаи положението лесно можеше да излезе от контрол. Ако не бъдеха спрени, Изчезвачите нямаше да оставят след себе си само строшени полилеи и прозорци.
Уаксилий избра един бандит с пушка и го повали с изстрел в главата. Последва втори. Пушките не бяха толкова опасни за него, колкото за околните.
Изстрелите му отекнаха в затвореното пространство и гостите се развикаха изплашено. Повечето се скриха под масите. В бъркотията бандитите помислиха, че стрелят техните другари, и в първия момент не забелязаха Уаксилий.
Той повали още един от тях с куршум в рамото. Най-разумното сега щеше да е да се прикрие зад масата и да продължи да стреля. Така бандитите щяха да изгубят още няколко ценни секунди, докато разберат кой ги напада в това просторно и претъпкано помещение.
За нещастие бандитите зад него също откриха огън, като надаваха радостни крясъци. Не бяха забелязали какво прави, макар че другарите им отпред вече се разпръскваха, търсейки прикритие. След минута стаята щеше да се изпълни с дим и куршуми.
Уаксилий си пое дълбоко дъх, разпали стоманата докрай, почерпи от своя металоем и увеличи теглото си стократно. Съществуваше и пропорционално увеличаване на силата, защото иначе нямаше да може да помръдне.
Вдигна револверите високо над главата си, за да ги задържи извън сферата, сетне Тласна във всички посоки. Започна внимателно и постепенно да увеличава силата си. Когато Тласкаш, противопоставяш теглото си на теглото на предметите, върху които го правиш. В този случай металните винтове и пирони на масите и столовете. Те литнаха встрани от него.
Той се превърна в епицентър на разширяващ се силов пръстен. Преобръщаха се маси, столове стържеха по пода, чуваха се изплашени викове. Хората се удряха в мебелите и падаха. Надяваше се, че не се удрят твърде силно. По-добре бе все пак да изтърпят някое и друго охлузване, отколкото да останат в центъра на залата за това, което се задаваше.
Зърна с крайчеца на окото си Уейн, който предвидливо бе отстъпил към единия край на залата, да прескача преобърната маса, ухилен до уши, докато тичаше право към скупчените там бандити.
Уаксилий отслаби Тласъка. Беше останал сам сред голямо пусто пространство в центъра на балната зала, заобиколен от мокри петна разлято вино, храна и строшени чинии.
И тогава започна безпорядъчна стрелба. Той посрещна дъжда от куршуми с нов силен Тласък. Куршумите спираха във въздуха, отблъсквани от вълната. Като се имаше предвид скоростта им, можеше да ги спира по този начин само ако ги очаква.
Тласна куршумите обратно към тези, които ги бяха изстреляли, но не прекалено силно, за да не уцели някой случаен наблюдател. Ала дори това бе достатъчно да накара бандитите да се разбягат и да закрещят, че в залата има Монетомет.
Сега вече беше в опасност. Бърз като светкавица, Уакс превключи от черпене от металоемите към тяхното попълване и тялото му започна да олеква. Той насочи единия револвер надолу, стреля в пода, Тласна се от куршума и излетя във въздуха. Въздухът засвистя в ушите му, докато се носеше над сътворената от него барикада, зад която се бяха прикрили гостите. За щастие мнозина бяха осъзнали, че ще е най-добре час по-скоро да опразнят помещението.