Уаксилий се спусна право в средата на бандитите, които също се опитваха да се прикрият зад масите и столовете. Чуха се ядни ругатни, докато той изпъваше ръце и натискаше спусъците. За секунди повали четирима мъже. Някои от оставалите откриха огън по него, но куршумите им се плъзгаха по невидимата Стоманена сфера и отлитаха встрани.
— Алуминиеви куршуми! — извика един бандит. — Заредете с алуминиеви!
Уакс се обърна и пусна два куршума в гърдите му. Засега поне късметът бе на негова страна — бандитите наистина разполагаха с алуминиеви куршуми, но не си бяха направили труда да ги заредят. Да се стреля с тях би било равносилно да стреляш със злато, вероятно затова бандитите ги държаха в джобовете си.
Един бандит прескочи близката маса, насочил към него револвер. Уаксилий реагира рефлексивно — Тласна оръжието в лицето на бандита и после го повали с изстрел в гърдите.
„Празен“ — помисли си, преброил досегашните изстрели. В другия револвер му оставаха два патрона. Използва ги да повали двама от бандитите, които се опитваха да презаредят. Тласна с всичка сила последния куршум.
Куршумът изсвистя и удари единия от бандитите отстрани. Уаксилий прескочи масата и се претърколи от другата страна тъкмо когато останалите бандити откриха стрелба по мястото, където беше допреди миг.
Лежеше зад дебела маса. Куршумите се забиваха в дървото, но то издържа. Този път никой от тях не привличаше синкави линии. Алуминий. Уакс си пое дъх, пусна револверите и извади терингула, който бе пристегнал към десния си прасец. „Терингул 27“ не беше с впечатляващ калибър, но пък имаше дълга цев.
Потърси с поглед Уейн и преброи четирима повалени Изчезвачи. Приятелят му тъкмо скачаше от една маса към бандит, вдигнал към него пушка. Двамата се скриха зад размътено петно, когато Уейн задейства сферата. След миг беше на друго място — куршумите пронизваха празно пространство, а той бе скрит зад преобърната маса. Бандитът с пушката лежеше в несвяст на земята.
Любимата тактика на Уейн беше да се приближи, да затвори противника в забързващата сфера и да се бие с него насаме. Не можеше да мести сферата, след като я разгърне, но можеше да се движи вътре в нея. Ето защо веднага след като приключеше двубоя с избрания противник, винаги се оказваше на друго място. Противниците срещаха огромни трудности да го уловят на прицел.
Но при продължителен бой те рано или късно схващаха картинката и започваха да задържат стрелбата, докато Уейн не се появи от сферата. Беше потискащо да знае, че приятелят му се бие сам, затворен в сфера от ускорено време. Ако Уейн пострадаше, Уаксилий не би могъл да му помогне по никакъв начин — Уейн щеше да бъде застрелян и да умре, преди сферата да се разгърне.
От друга страна, Уаксилий също имаше свои проблеми. С алуминиевите куршуми неговата защитна сфера ставаше безполезна. Той я махна. Още куршуми се забиха в масата и пода край нея. За щастие той виждаше поне синкавите линии към куршумите, които бандитите не бяха успели да сменят. Неколцина тъкмо се опитваха да го заобиколят отстрани.
„Сега не е моментът да се занимавам с тях“ — помисли си той. Главатарят беше отпратил Стерис с един от помощниците си, а самият той бе останал при вратата. Не изглеждаше изненадан от оказваната съпротива. Имаше нещо в позата му, в начина, по който владееше положението… и в очите му — единствената видима част от лицето… Дори гласът му бе странно познат.
„Майлс?“ Името блесна като светкавица в ума му.
Писъци. Гласът на Мараси. Уакс откъсна поглед от главатаря, внезапно завладян от паника. Стерис имаше нужда от помощта му, но също и Мараси, а тя беше по-близо. Колосокръвният бандит Тарсън я стискаше с една ръка за гърлото и я дърпаше към вратата, като сипеше ругатни. Двамата му спътници се оглеждаха разтревожено, сякаш очакваха всеки миг да нахлуят констаблите.
Мараси внезапно увисна в ръката на бандита. Тарсън изкрещя и тикна дулото на револвера си в лицето й, но тя не реагира. Знаеше, че не е случайна заложница, че им е нужна по някаква причина и че няма да я застрелят.
„Умно дете“ — помисли си Уаксилий. Едва ли й беше лесно, стисната от якия бандит и с опрян в челото пистолет. Недалеч от нея неколцина гости бяха приклекнали зад една маса. Богато облечена жена стискаше мъжа си за ръката и плачеше. Из помещението продължаваха да ехтят изстрели. Трябваше да си пъхне тапи в ушите, преди да се започне. Сега вече беше късно.
Уаксилий се затича встрани и пусна два куршума към бандитите, които се опитваха да го заобиколят. Използваше куршуми, специално изработени да се забиват дърво, за да може при нужда да се Тласка от тях. Това ги правеше прекалено тежки и бавни за стрелба по хора, но Уакс не смяташе проблема за важен.