Уаксилий изтича да провери в какво състояние са. Щом се убеди, че скоро няма да могат да представляват опасност, грабна падналите им револвери, върна се на балкона и огледа залата долу. Разблъсканите от него мебели се бяха подредили в странен правилен кръг около центъра на залата. Все повече от гостите се отправяха тичешком към кухнята. Той се огледа за Уейн, но видя само повалени бандити.
— Къде е Стерис? — попита Мараси, беше пропълзяла до него.
— Отивам да я потърся — отвърна Уаксилий. — Част от бандитите излязоха навън, но едва ли са имали време да… — И млъкна, защото забеляза размазано петно до далечната врата. То спря и изведнъж Уейн се появи на пода сред локва кръв, която бързо се разширяваше. Един бандит стоеше над него и изглеждаше доста доволен от себе си. Държеше димящ револвер.
„Проклятие!“ Ако бяха простреляли Уейн в главата… Стерис или Уейн? „Тя ще се справи — помисли си той. — Избрали са я с конкретна причина, значи им е нужна“.
— О, не! — извика Мараси, сочеше с пръст Уейн. — Лорд Ладриан, това не е ли…
— Ако отида при него, ще мога да му помогна — каза Уаксилий и тикна единия револвер в ръцете й. — Можеш ли да стреляш?
— Аз…
— Просто натисни спусъка, ако някой те заплашва. След малко се връщам. — Той скочи върху перилата на балкона. Пътят му бе блокиран от полилеите — не можеше да полети право към Уейн. Трябваше да скочи долу, после отново да…
Нямаше време. Уейн умираше.
„Действай!“
Уаксилий се хвърли от парапета и щом се озова във въздуха, почерпи от металоемите колкото можеше тежест. Това не го събори на земята — всеки обект пада с еднаква скорост независимо от теглото си. Само въздушното съпротивление оказва влияние.
Уаксилий Тласна полилеите с всичките си останали сили. Те започнаха да се откъсват един след друг, като пръскаха дъжд от кристали. Това му освободи достатъчно пространство под тавана на залата, за да може да се понесе към Уейн.
След само един удар на сърцето Уаксилий престана да черпи от металоемите си и вместо това почна да ги пълни, намалявайки теглото си до нищожни стойности. Тласна се от строшената арфа зад себе си и същевременно заби пироните й в пода, за да я задържи на място.
В резултат прелетя през залата, като описа грациозна дъга. От тавана сега висяха само сияещите по-малки полилеи. Подът на залата бе посипан с кристали, които хвърляха разноцветни отблясъци. Полите на сакото му се разпериха, докато се снишаваше право към надвесения над Уейн бандит.
Изпразни целия барабан в бандита. Не можеше да си позволи да рискува. Докато се приземяваше, се Тласна от пироните в дъските на пода, за да забави удара. Бандитът рухна бездиханно до стената.
Уаксилий се наведе над Уейн и в същия миг около тях се разтвори забързваща сфера. Уаксилий въздъхна облекчено, щом видя, че Уейн се размърдва, коленичи до него и го обърна по гръб. Ризата на Уейн бе подгизнала от кръв, в корема му зееше огнестрелна рана. Пред очите на Уаксилий тя започна бързо да се затваря и да заздравява.
— Проклятие — изстена Уейн. — Раните в корема болят ужасно.
Уейн не би могъл да поддържа сферата, докато бандитът е жив — така щеше да издаде, че още контролира тялото си. Престъпниците и блюстителите на реда отдавна бяха свикнали да си имат работа с Мъглородни — ако сферата бе продължила да ги държи затворени, бандитът просто щеше да застреля Уейн в главата, предполагайки съвсем правилно, че е Двуроден.
Ето защо Уейн бе отворил сферата и се бе престорил на мъртъв. За щастие бандитът не си бе направил труда да провери пулса му, нито бе забелязал, че раната заздравява.
Уейн беше Кръвотворец, ферохимик, който умееше да съхранява здраве, също както Уаксилий съхраняваше тегло. Достатъчно бе да прекара известно време болен и отпаднал, за да натрупа здраве и способност за възстановяване в металоемите си. Сетне, при нужда, можеше да черпи от тях с много по-бързи темпове.
— Колко ти остана в металоема? — попита Уаксилий.
— Това беше втората огнестрелна рана за вечерта — обясни Уейн. — Може би ще успея да се справя с още една. Прекарах три седмици на легло, за да си осигуря такъв запас. Дано твоето момиче си заслужава.
— Моето момиче?
— О, стига, друже. Да не мислиш, че не видях как я гледаше на вечеря? Винаги си ги харесвал „по-умнички“. — И се захили.
— Уейн — каза Уаксилий. — Няма и година, откакто изгубих Леси.
— Все някога ще трябва да си намериш друга.
— Край на разговора. — Уаксилий стана и огледа близките маси. Наоколо се въргаляха тела на Изчезвачи с натрошени от фехтоваческите бастунчета на Уейн кости. Видя и неколцина живи, прикрити зад една маса, сякаш не бяха разбрали, че Уейн не носи оръжие.