— Петима ли останаха? — попита Уаксилий.
— Шестима — Уейн вдигна бастунчетата. — Има още един в сенките там. Повалих седем. А ти?
— Шестнайсет, струва ми се — рече разсеяно Уаксилий. — Не ги броих точно.
— Шестнайсет? За бога, Уакс. Надявах се, че си изгубил форма и този път ще мога да се меря с теб.
Уаксилий се засмя.
— Това не е съревнование. — Той се поколеба. — Дори и да печеля. Неколцина негодници избягаха със Стерис. Гръмнах онзи тип, дето ти взе шапката, макар че той оцеля. Вероятно вече се е измъкнал.
— Прибра ли ми шапката? — попита нацупено Уейн.
— Бях малко зает в този момент.
— Зает, а? Ех, друже. Не е кой знае колко трудно да те гръмнат. Мисля, че си търсиш извинения, защото ми завиждаше за късметлийската шапка.
— И това също — отвърна Уаксилий, докато си ровеше в джобовете. — Колко време ти остава?
— Не много — отвърна Уейн. — Хроносплавта почти свърши. Около двайсет секунди.
Уаксилий въздъхна.
— Аз поемам тримата вляво. Ти тези вдясно. Готви се за скок.
— Готов съм.
— Давай!
Уейн изтича напред, скочи върху масата, разтвори сферата в мига, в който стигна границата й, и се изстреля навън. Уаксилий рязко увеличи тегло, след това Тласна металоемите на Уейн и го запрати в бърз полет право към бандитите. Щом Уейн полетя нататък, Уаксилий превключи от черпене от металоемите към тяхното попълване, Тласна се от пироните в пода и се извиси във въздуха по друга траектория.
Уейн се приземи пръв, вероятно толкова силно, че трябваше да почерпи малко здраве, докато се търкаляше между двамата бандити. Изправи се и стовари едното бастунче върху ръката на единия. Завъртя се и заби другото в шията на втория.
Докато летеше, Уаксилий хвърли револвера и го Тласна право в лицето на изненадания бандит. Стъпи на пода и хвърли празната гилза — тази, която му бе дал Уейн — по втория. Тласна я силно, превръщайки я в импровизиран куршум, и я заби в ръката на бандита. Той изрева и падна.
„Още един — помисли си той. — Зад мен вдясно“. Дали щеше да му стигне времето? Изрита револвера, който беше хвърлил, с намерение да го насочи към последния бандит.
Проехтя изстрел.
Уаксилий замръзна, очаквайки да бъде повален от куршум. Нищо не се случи. Той се обърна и видя, че последният бандит е рухнал до масата, облян в кръв, а револверът му се е изтърколил на пода.
„Какво стана, в името на Оцелелия?“
Вдигна глава. Мараси бе коленичила на балкона, където я бе оставил. Очевидно знаеше как се стреля. Почти в същия миг тя стреля отново и повали бандита в сенките, за който бе споменал Уейн.
Уейн стоеше над телата на двамата свалени от него бандити и гледаше объркано, докато Уаксилий не посочи Мараси.
— Брей — възкликна Уейн и пристъпи до Уакс. — Това момиче ми харесва все повече. На твое място определено щях да избера нея.
„Да избера“.
Стерис!
Уаксилий изруга и скочи, хвърли се в Стоманен тласък към изхода. Стъпи на пода и се затича, отбелязвайки пътьом и загрижено, че простреляният от него главатар е изчезнал. Подът пред вратата бе изцапан с кръв. Дали другите не бяха извлекли водача си навън?
Освен ако… Може би теорията му в края на краищата не бе чак толкова погрешна. Ако беше така, той не можеше да се изправи срещу Майлс. Майлс беше блюстител. Един от най-добрите.
Изхвърча в мрака — балната зала излизаше директно на улицата — и видя няколко коня, вързани за оградата. Конярите лежаха на земята, вързани и със запушени усти.
Стерис и бандитите, които я бяха отвлекли, бяха изчезнали. Но пък по улицата се задаваше голяма група констабли на коне.
— Тъкмо навреме, момчета — посрещна ги Уаксилий и седна изнурено на стълбите.
— Не ме интересува кой сте и колко пари имате — заяви констабъл Бретин. — Вие, господине, сте виновен за тази бъркотия.
Уаксилий седеше на един стол, опрял гръб на стената, и го слушаше с половин ухо. Не беше изтощавал тялото си до такава степен от месеци. Утре щеше да се събуди целият схванат. Имаше късмет, че не е скъсал някой мускул.
— Това не са ви Дивите земи — продължаваше Бретин. — Да не мислите, че можете да постигнете нещо? Че можете просто така да извадите оръжие и да налагате закона със сила?
Намираха се в кухнята на имението Йомен, в единия край, който констаблите бяха отделили за разпити. Престрелката беше приключила преди минути. Достатъчно време, за да започнат неприятностите.
Макар че главата му все още бучеше от изстрелите, Уаксилий ясно чуваше стенанията на ранените в залата. Чуваше също тропота на копита и бученето на автомобили отвън — градският елит бързаше да напусне полесражението. Констаблите разговаряха с всеки от пострадалите, за да се уверят, че няма сериозно ранени, и да сравнят имената на тръгващите си със списъка.