— Е? — подкани го Бретин. Той беше генерал-констабъл, шеф на участъка в този октант. Вероятно бе ужасно ядосан, че е станало тъкмо в неговия район. Уаксилий можеше да си представи как се чувства, заплашен да изпита гнева на управниците.
— Съжалявам, констабъл — рече той спокойно. — Старите навици са по-силни от стомана. Трябваше да се въздържа, но вие бихте ли постъпили по друг начин? Да гледате безучастно как отвличат жени?
— Имам легални права и задължения, за разлика от вас.
— Аз пък имам морални права и задължения.
Бретин изсумтя, но спокойният тон на Уаксилий очевидно го усмири. Той извърна поглед, когато в кухнята влезе друг констабъл, с кафяв костюм и бомбе.
— Какви са новините, Реди? — попита Бретин.
— Двайсет и пет убити, капитане — докладва мъжът.
Бретин изстена.
— Виждате ли какво направихте, Ладриан? Ако си бяхте седели кротко като останалите, тези нещастници щяха сега да са живи. Поквара и Гибел! Каква бъркотия! Могат да ме обесят за това…
— Капитане — намеси се Реди, наведе се и заговори тихо. — Простете, сър. Но това са загубите на бандитите. Двайсет и пет убити, сър. Шестима заловени живи.
— А. А от гостите?
— Само един, сър. Лорд Петерус. Бил е застрелян, преди лорд Ладриан да се намеси. — Реди погледна Уаксилий със смесица от страхопочитание и уважение.
Бретин също го изгледа, после сграбчи лейтенанта за ръка и го дръпна настрани. Уаксилий затвори очи и задиша бавно. Успя да дочуе само откъслечни реплики.
— Искаш да кажеш… само двама… и трийсет и един?
— Да, сър.
— … други ранени?
— … счупени кости… нищо сериозно… драскотини и охлузвания… да открият огън…
Настъпи тишина. Уаксилий отвори очи и установи, че констабълът го гледа. Бретин махна на Реди да си върви и се приближи.
— Е? — попита Уаксилий.
— Изглежда, сте късметлия.
— С приятеля ми им привлякохме вниманието — каза Уаксилий. — Когато започна стрелбата, повечето гости вече бяха залегнали.
— Но въпреки това сред тях има пострадали… заради аломантичните ви номера. Хора с наранено его, ядосани от постъпката ви. Ще дойдат да се оплакват на мен.
Уаксилий премълча.
— Чувал съм за вас — каза Бретин и приседна до него. — Знаех, че рано или късно ще трябва да си поговорим. Нека да сме наясно. Това е моят град и аз отговарям за него.
— Така ли? — попита уморено Уаксилий.
— Така.
— И къде бяхте, когато бандитите простреляха вашия колега в главата?
Бретин почервеня, но Уаксилий издържа твърдо яростния му поглед.
— Не ме е страх от вас — заяви Бретин.
— Хубаво. Защото още не съм казал нищо, с което да ви плаша.
Бретин изсъска ядосано и го посочи с пръст.
— Внимавайте какво говорите. Имам пълното право да ви тикна в затвора за една нощ.
— Ами направете го. Може на сутринта да се успокоите и да проведем по-разумен разговор.
Лицето на Бретин почервеня още, но той знаеше — също както и Уаксилий, — че не може да затвори един лорд без подобаваща причина. Въздъхна, махна с ръка, стана и се отдалечи.
Уаксилий поклати глава. „Да ни пази Хармония от мъже с малко мозък и твърде много власт“. Сложи си шапката и излезе.
Залата бе почти опразнена. Ранените седяха на подиума при изхода — бяха двайсетина. Встрани от тях лорд Хармс се бе настанил до една маса, свел глава. Мараси се опитваше да го успокои. Уейн бе при тях и явно скучаеше.
Уаксилий отиде при тях, свали си шапката и седна. Не знаеше какво да каже на лорд Хармс.
— Ей — прошепна Уейн. — Дръж. — И му подаде нещо под масата. Револвер.
Уаксилий го погледна объркано. Не беше неговият.
— Предположих, че ще искаш един от тези.
— Алуминиев?
Очите на Уейн блещукаха доволно.
— Измъкнах го от колекцията, дето я събраха констаблите. Били са десет. Реших, че може да го продам. Изразходвах цяло съкровище от хроносплав, докато се трепах с тия негодници. Ще ми трябват доста пари. Но не се кахъри, оставих много хубава рисунка на мястото на револвера. Вземи.
И му подаде още нещо. Шепа куршуми.
— И тях ги отмъкнах.
— Уейн — каза Уаксилий, докато оглеждаше дългите куршуми. — Даваш ли си сметка, че това са муниции за пушка?
— Е, и?
— Няма да станат за револвер.
— Така ли? Защо?
— Защото.
— Доста глупав начин да правиш куршуми, нали? — Изглеждаше истински озадачен. Разбира се, Уейн не знаеше много неща за оръжията, след като повече го биваше да ги хвърля по противника, вместо да стреля с тях.