— С много скъпи оръжия обаче — подчерта Мараси. — Което означава, че си имат богат закрилник.
— Именно. — Уаксилий изведнъж се ентусиазира. — Отначало бях малко объркан. Бях сигурен, че целта са отвличанията и че грабежите само ги замаскират. Но хората снощи бяха жадни за лесна печалба. Това ме смути. Като се има предвид цената на алуминия и лекотата, с която прахосваха мунициите, вероятно са пръснали повече за куршуми, отколкото спечелиха. Ето в какво не виждам логика.
— Освен ако не става въпрос за две групи, действащи заедно — подхвърли Мараси. — Някой финансира бандитите и ги оставя да грабят. Втората група има грижата да отвлече определени хора под претекст, че им трябват заложници.
— Да! Който и да е поръчителят, иска отвлечените жени. А Изчезвачите получават откраднатото, или някакъв процент. Грабежът е само прикритие, но вероятно бандитите не знаят за това.
Мараси смръщи вежди.
— Но това означава…
— Какво?
— Хъм, мислех, че сме изяснили този въпрос. Те бяха почти четирийсет. Вие двамата с Уейн убихте или обезвредихте трийсет.
— Трийсет и един — уточни той разсеяно.
— Предполагах, че останалите просто са се измъкнали. Обезвредяването на три четвърти, че и повече от групата е достатъчно, за да ги накара да зарежат всичко.
— И стана точно така.
— Не точно така — отсече тя. — Главатарят е свързан с някой друг, който предлага финансиране и оръжие. — Намръщи се. — В един момент говореше за някаква „разплата“. Дали пък тъкмо той не е едновременно главатар и организатор?
— Може би. — Уаксилий сви рамене. — Но се съмнявам. Винаги е по-добре да намериш някой друг да ти върши черната работа.
— Съгласна съм. Но главатарят, изглежда, има своя идеология. Може би е бил избран тъкмо заради това. Престъпниците често развиват особени умения да оправдават това, което вършат, и някой би могъл да се възползва от подобен факт. Да се превърне в техен мениджър.
Уаксилий се ухили.
— Какво има? — попита Мараси.
— Даваш ли си сметка, че ми трябваше цяла нощ, за да стигна до подобни заключения? А на теб ти отне… десет минути?
Тя подсмръкна.
— Скромен принос от моя страна.
— Ако има някой със скромен принос, това съм аз.
— Гласовете, които ви шепнат заради лишаването от сън, не се броят, милорд.
Усмивката му се разшири.
— Ела. Искам да ми кажеш какво мислиш за това.
Завладяна от любопитство, тя го последва към другия край на помещението, където бяха струпани някакви навити на руло листове. Уаксилий взе един и го разгъна на пода — оказа се, че е дълъг пет-шест стъпки. Той коленичи до него, но заради роклята на Мараси й бе трудно да последва примера му.
— Генеалогия? — попита тя изненадано. Изглежда, бе проследил родословното дърво на всяка от отвлечените жени чак до Основаването. Не бяха отбелязани всички роднини, но списъкът включваше преките предшественици и няколко известни имена във всяко поколение и за всяка заложничка.
— Е? — попита той.
— Все повече се уверявам, че сте странен човек, милорд — каза тя. — Цяла нощ ли прекарахте над това?
— Отне ми доста време. За късмет библиотеката на чичо ми разполага с множество трудове по генеалогия. Това му е било хобито. Но какво мислиш?
— Че е добре, че скоро ще се задомите. Една добропорядъчна съпруга не би ви оставила цяла нощ да си вадите очите на светлината на свещите.
— Имам електрическо осветление — увери я той. — Освен това се съмнявам, че Стерис ще се интересува от нощните ми занимания. — В гласа му за миг се прокрадна огорчение.
Но Мараси бе подхвърлила това, за да спечели малко време, през което да прегледа имената.
— Аломанти — каза тя. — Анализирали сте родствените връзки за аломантични способности. Те всички са свързани с лорд Мъглородния. Не говореше ли и Уейн за това?
— Да — потвърди Уакс. — Мисля, че който и да стои зад тази работа, търси аломанти. Събира армия. Подбира хора, за които подозира, че са скрити аломанти. Още една причина никой да не се досети какво става.
— Но Стерис не е аломантка. Сигурна съм.
— Точно това не ми дава покой. Въпросът обаче не е толкова важен. Виждаш ли, той подбира хора, за които смята, че вероятно са аломанти. Което означава, че понякога ще греши.
Почука с нокът по листа и продължи:
— Тъкмо това ме безпокоеше за нея. Когато организаторът открие, че тя не е това, за което я смята, Стерис може да се окаже в сериозна опасност.
„Ето защо не си мигнал цяла нощ — осъзна тя. — Защото смяташ, че няма достатъчно време“.
И всичко това заради жена, в която очевидно не беше влюбен. Трудно й беше да не ревнува.