Майлс не знаеше дали би го направил. Още не беше решил. Всъщност търсеше само едно — разплата. Всички най-силни мотиви винаги опираха до някое първично чувство.
Разплата за петнайсетте години в Дивите земи, през които не бе постигнал нищо. Ако този град бъдеше изгорен, Дивите земи — веднъж и завинаги — щяха да получат справедливост. И може би Майлс най-сетне щеше да види едно правителство, пак управляващо от Елъндел, което да не е корумпирано. Донякъде признаваше, че най-приятната част от всичко ще е да ги види повалени и унизени — господарите, наперените констабли, сенаторите с техните величави приказки и нежелание да направят поне нещичко за обикновените хора.
Котерията бе част от тази мрежа. Но те поне искаха революция. Може би нямаше да се обърне срещу тях. Може би.
— Не ми харесва това място — изръмжа Майлс и кимна към помещението, където се бяха настанили Изчезвачите. — Твърде близо е до епицентъра на събитията. Може да засекат хората ми, когато влизат или излизат.
— Скоро ще ви преместим — обеща мистър Бяла якичка. — Котерията е на път да се сдобие със собствена гара. Още ли смяташ да свършиш работата тази нощ?
— Разбира се. Нужни са ни суровини.
— Моите колеги подлагат на съмнение подобна необходимост — каза мистър Бяла якичка. — Питат се защо положихме толкова големи усилия да ви снабдим с алуминий, за да го загубите в една битка, в която дори не успяхте да убиете изправилия се срещу вас аломант.
„Трябва ми — помисли си Майлс, — защото искам да финансирам собствената си операция. — А ето, че сега бе останал без нищо. Беше се върнал там, откъдето започна. — Проклет да си, Уакс. Дано изгниеш в гроба по-скоро“.
— Нима колегите ви се съмняват в това, което направих за тях? — попита Майлс и изправи рамене. — Пет от жените, които искаха, вече са на тяхно разположение, без никой да заподозре вас или Котерията. Ако държите да продължим, хората ми трябва да са добре екипирани. Един-единствен Размирител е достатъчен да ги насъска един срещу друг.
Мъжът втренчи поглед в него. Макар че бе възрастен, не използваше бастун и гърбът му бе прав като дъска. Беше стегнат въпреки годините и очевидната си склонност към охолния живот.
Вратата на асансьора се отвори и от него слязоха двама млади мъже с черни костюми и бели ризи.
— Котерията одобри плана ти за тази нощ — заяви мистър Бяла якичка. — Но след това ще се спотаиш за половин година и ще се заемеш с вербуване на хора. А ние ще ти подготвим нов списък с избрани лица, които да ни доставиш. Уакс ще се опита ли да ти попречи тази нощ?
— Разчитам на това — отвърна Майлс. — Ако се опитаме да се скрием, рано или късно ще ни намери. Не бива да чакаме да се стигне до това — той знае къде възнамеряваме да ударим и ще ни дебне там.
— Значи тази нощ мислиш да го премахнеш — заключи мистър Бяла якичка. — Жената, която отвлече последна, трябва да остане тук. Използвай я като примамка, ако опре до това. Що се отнася до тези двамата, те ще ти помогнат всичко да мине гладко.
Майлс стисна зъби.
— Не ми трябва помощ от…
— Въпреки това ще ги вземеш — прекъсна го хладно мистър Бяла якичка. — Вече доказа своята неефикасност по отношение на Уаксилий. Въпросът не подлежи на обсъждане.
— Добре.
Мистър Бяла якичка пристъпи по-близо и заговори доверително:
— Майлс, Котерията е обезпокоена. В момента финансовите ни възможности са силно ограничени. Може да обереш влак, но не си губи времето със заложници. Ще вземем половината от алуминия, който набавиш тази нощ, за да финансираме няколко операции. Не е необходимо да те известяваме за тях. Оръжията задръж за себе си.
— Тези двамата някога били ли са се срещу аломанти?
— Те са сред най-добрите. Мисля, че ще ги намериш за много полезни.
И двамата знаеха какво означава това. Новите ще се бият с Уакс, но и ще държат под око Майлс. Страхотно. Неочаквани пречки.
— Напускам града — заяви мистър Бяла якичка. — Уакс се приближи твърде много. Ако оживееш след тази нощ, прати някой да ми докладва. — Последното бе изречено дори без намек за усмивка.
„Безсърдечно копеле“ — помисли Майлс, докато мистър Бяла якичка влизаше в кабината на асансьора, където го очакваха четирима телохранители. Щеше да замине с редовния влак — същия, с който бе пристигнал. Вероятно не знаеше, че Майлс следи всяко негово движение.
Майлс остана с двамата мъже с черни костюми. Е, можеше да се окажат и полезни.
Върна се в залата, последван от новите си бавачки. Изчезвачите — бяха останали само трийсетина — се приготвяха за тазвечерната работа. Налагаше се да докарат Машината в залата с помощта на широка платформа, после да я вдигнат на приземното ниво с големия товарен асансьор — истинско чудо на електричеството.