Наближаваше полунощ и влакът се приближаваше.
А после изведнъж спирачките му изскърцаха в нощта. От другата страна по линията се приближаваше странно видение с ярка светлина отпред. Мараси потрепери. Призрачният влак.
— Уакс ще е доволен — подхвърли Уейн.
— Какво? Заради призрака?
— Не. Защото тази нощ има мъгли.
Тя се огледа и едва сега забеляза сгъстяващите се мъгли. Не бяха като обикновената мъгла, която вятърът често довяваше откъм океана. Тези възникваха сякаш от нищото и се разпространяваха постепенно като скреж върху замръзнал метал. Тя потрепери, когато мъглите започнаха да ги обгръщат. Светлината на призрачния влак долу стана зловеща.
Мараси гледаше през бинокъла. Сега, когато вече знаеше каква е измамата, лесно можеше да различи отделните детайли. Наистина бе само примамка. Дрезина с прикачена отпред платформа, имитираща предната част на локомотив.
— Как може да свети толкова ярко? — попита тя.
— Не зная. С магия?
Мараси изсумтя презрително и отново втренчи поглед в платформата.
— Сигурно е някаква химична батерия. Чела съм за такива неща, но… Поквара и Гибел, тази светлина е прекалено силна. Нямам представа как могат да я поддържат толкова време.
Влакът забави и още преди да е спрял няколко души скочиха от двете му страни. Къща Текиел бе осигурила достатъчно охрана. Мараси се усмихна. Може би този път бандитите щяха да се провалят.
Предната стена на призрачния влак падна.
Уейн изруга.
— Какво… — почна Мараси.
Прекъснаха я изстрели, отекващи с невероятна скорост, и тя подскочи и наведе глава, макар че никой не стреляше по тях. Уейн грабна бинокъла от ръцете й.
Заради мрака и мъглите Мараси не можеше да види какво става. И по-добре. Защото изстрелите продължаваха, придружавани от писъците на ранените.
— Ротационна пушка — възкликна Уейн. — Поквара, тези пипат здраво!
— Трябва да помогнем. — Мараси посегна към пушката, която й бе дала Ранет — можеше да се закълне, че никога не е държала по-точно оръжие. Ако можеше да удари поне един от Изчезвачите…
Уейн обаче натисна дулото надолу. Ротационната пушка бе млъкнала и изведнъж в мрака се възцари тишина.
— Нищо не можеш да направиш, освен да привлечеш стрелбата върху нас, момиче. Освен това наистина ли вярваш, че можеш да уцелиш някой оттук?
— Улучвам центъра на мишената от петстотин крачки.
— Нощем? В мъгла?
Мараси не отговори. После му махна нетърпеливо да й даде бинокъла. Уейн й го тикна в ръцете и тя загледа шестимата, които бяха слезли от дрезината.
Те стигнаха до влака и тръгнаха от двете му страни, с готови за стрелба оръжия.
— Примамка? — попита Уейн, който също гледаше нататък.
— Лорд Уаксилий смята така. Каза, че… — И млъкна.
Уакс им беше казал да наблюдават канала.
Тя обърна бинокъла към извивката на канала. Нещо голямо и тъмно се надигаше там. Обгърнато в мъгли. Приличаше на огромно чудовище — левиатан, носещ се безшумно над водата. Изравни се със средата на влака и спря. Една черна ръка се надигна и се протегна към брега. „В името на Оцелелия! — помисли си тя и потрепери. — То е живо!“
Но не… ръката бе твърде непохватна. Издигна се нагоре, завъртя се, после се спусна. От стената на бронирания вагон внезапно бликнаха искри. Дали не се опитваха да прорежат отвор в него? Защо не бяха разрязвали нито един от предишните вагони?
„Не, не режат вагона! Режат го от предния и от онзи зад него“.
След като чудовището… не, машината… приключи работата си, друга, още по-голяма ръка се отдели от тъмната маса. Пресегна се, сграбчи вагона… и го повдигна.
Мараси се облещи. Вагонът бе само на няколко стъпки над земята, но и това бе достатъчно.
Огромната ръка беше кран.
Изчезвачите, които стояха от двете страни, започнаха да изтикват вагона към канала. Това, което бе взела за чудовище, вероятно бе някакъв кораб. Мараси направи бързи изчисления. За да повдигне цял вагон, корабът трябваше да е много тежък и да носи много баласт.
Притисна бинокъла към очите си и различи още една ръка, която се протягаше в противоположна посока и на нея бе окачено нещо тежко. Корабът потъна няколко стъпки във водата, но не чак толкова, колкото очакваше. Може би разполагаше с опори, нещо като крака, които да се разгъват и да опират в дъното на канала за допълнителна стабилност.
— Брей, брей, брей… — шепнеше Уейн. — Ама че работа, а? И защо го отрязаха и го вдигнаха, вместо просто да разкачат задната част на влака?
Мараси мълчеше. И тя се чудеше за същото.
Ръката спусна бронирания вагон върху палубата, после вдигна нещо друго. Нещо огромно и правоъгълно. Тя вече знаеше какво е. Друг вагон. Копие на бронирания.