Смъртта на Уаксилий почти заслужаваше загубата на товара. Мистър Бяла якичка не осъзнаваше колко е опасен този човек. О, правеше се, че разбира. Но ако наистина можеше да проумее колко способен е Уакс, колко е изобретателен… тогава никога не би предприел този среднощен обир. Щеше да прекрати всички операции и да нареди изтеглянето на Изчезвачите от града. И Майлс би се съгласил на всичко, с изключение на едно.
Да избегне срещата с Уакс.
Корабът се носеше величествено по канала, сякаш Уакс бе някакъв върховен господар, поклащащ се в своята огромна карета. В своята непробиваема крепост, защитаваща го от десетината мъже на борда, които с радост биха го убили.
Двамата шпиони на мистър Бяла якичка — сами се бяха нарекли Тласкача и Дърпача — се приближиха, но Майлс се направи, че не ги вижда.
Навлязоха в Елъндел. Уличните светлини бяха като огнени дири от двете страни на канала. Други светлинки проблясваха зад тях — прозорците на забулени в мъглите сгради.
Майлс чуваше разтревожения шепот на хората си. Глупци! Мислеха си, че мъглите са зло, въпреки че поне две от големите религии ги смятаха за проява на божественото. Майлс така и не бе решил какво е отношението му към мъглите. Те подсилваха аломантията, или поне такова бе всеобщото мнение, но що се отнасяше до него, неговите способности винаги бяха на предела.
Църквата на Оцелелия проповядваше, че мъглите принадлежат на Него — на Келсайър, Господаря на мъглите. Той излизал нощем заедно с тях и давал благословията си на независимите — били те крадци, книжници, анархисти или земеделци, живеещи в своите имения. Всеки, който разчитал за оцеляването си на собствените си сили — или поне така смятал, — бил последовател на Оцелелия, независимо дали го знае, или не.
„Още една заблуда на религията“ — помисли си Майлс. Свещениците, които проповядваха учението за Оцелелия, често потискаха желанието на вярващите да мислят самостоятелно. Майлс поклати глава. Какво пък, той вече не принадлежеше към тази група. Беше открил нещо по-добро, нещо, което му се струваше по-истинско.
Плуваха право към Четвърти октант. Две огромни сгради се издигаха от двете страни на канала. Върховете им се губеха в мъглите. Къща Текиел бе от едната страна, Железен гръбнак от другата.
Кеят на Железен гръбнак бе точно пред фасадата. Насочиха кораба към него, закотвиха го и използваха пристанищния кран, за да вдигнат товара. В края на краищата нали уж караха камъни от кариерите. Преместиха го над кея и го спуснаха върху една платформа.
Майлс скочи на брега, приближи се до платформата и стъпи на нея. Тласкача и Дърпача застанаха до него. Останалите мъже също слязоха. Всички бяха доволни. Някои подмятаха шегички и обсъждаха добавката, която им бе обещана.
Само Менгемето изглеждаше обезпокоен и се чешеше нервно по гърба. Той беше Оцеленец и носеше жертвени белези в знак на своята дълбока вяра. Тарсън се прозяваше небрежно, протягаше ръце и пукаше кокалчетата на пръстите си.
Платформата се разтресе, раздвижи се и се спусна един етаж надолу, в сутерена. Капаците над тях се затвориха и Майлс извърна глава към тъмнеещия тунел, който според мистър Бяла якичка някой ден щял да осигури подземен железопътен транспорт. Изглеждаше пуст, страховит и безжизнен.
— Закачете веригите — нареди Майлс и скочи от платформата.
Мъжете се разтичаха. Едни вързаха бронирания вагон за стената с множество вериги и скоби, други закачиха вериги за вратата и за мотора за спускане на платформата.
Майлс отиде до стелажа с оръжия и взе два алуминиеви револвера като тези, които носеше в кобурите си. Малко се разтревожи, като видя, че на стелажа има само още един. Бяха изгубили оръжия, струващи цяло състояние. Нищо, скоро Уакс щеше да си плати за това.
— Бъдете готови! — каза високо. — Стреляйте веднага щом отворим вратата.
Изчезвачите се заспоглеждаха объркано, но въпреки това извадиха оръжията си и ги насочиха към вратата на вагона. Майлс ги огледа. Десет души — и още толкова в резерва. За всеки случай. Никога не бива да вадиш всички козове, когато си имаш работа с човек като Уаксилий.
— Но, шефе — извика някой, — според доклада вътре няма пазачи!
— Момче, ако някога влезеш в къща без плъхове, помисли си от какво са се уплашили, за да избягат.
— Смятате, че той е вътре? — попита Тласкача до рамото му.
Майлс кимна.
— И го докарахте тук?
Майлс кимна отново.
Лицето на Тласкача потъмня.
— Трябваше да ни предупредите.
— Пратиха ви да ми помогнете да се справя с него — отвърна Майлс. — Осигурих ви възможност да се проявите. — Обърна се и викна: — Включете моторите.