Един от мъжете дръпна ръчката и електрическите мотори завиха пронизително от напрежение. Вагонът подскочи, но остана на място, прикрепян от веригите.
— Готови! — провикна се Майлс. — Щом вратата се отвори, стреляйте по всичко, което мърда, скача или се гърчи вътре! Само с алуминиеви куршуми. Не ги пестете. После ще ги съберем и ще ги отлеем наново.
Вратата на вагона потрепери, но пантите не поддадоха. После се чу пронизително скърцане. Майлс и хората му се отдръпнаха настрани, за да не са на една линия с веригите. Трима изтичаха при ротационната пушка, но Майлс ги спря — нямаха алуминиеви куршуми за нея, а стрелбата по Монетомет с обикновени беше чисто безумие.
Майлс втренчи поглед във вратата на вагона, задържа дъх и разтвори металоема. Усети как тялото му се загрява. Можеше дори да не диша. Тялото му се обновяваше във всеки миг. Би могъл, ако пожелае, да спре и биенето на сърцето си. Туптежът му можеше да му попречи да се прицелва точно.
Насочи револвера. Вратата продължаваше да се тресе. Брънките на няколко вериги се скъсаха и една забърса Майлс по бузата и раздра кожата. Раната се затвори мигновено. Той дори не почувства болка. Смътно си спомняше какво е да те боли.
Накрая вратата издаде последен, предсмъртен стон, откъсна се от пантите и прелетя през помещението. Рухна на пода сред облак искри и се плъзна към Изчезвачите, които държаха оръжията си насочени към тъмнеещия отвор.
„Хайде, Уакс — помисли си Майлс. — Изиграй си козовете. Дошъл си заради мен. В моето леговище, на мой терен. Значи си мой“.
Бедният глупак. Не можеше да се спре, ако на риск е изложена жена.
И тогава забеляза въженцето. Тънко, почти невидимо, то водеше от откъснатата врата към вътрешността на вагона. Вероятно е било завързано за вратата и оставено навито на пода. И когато бяха откъснали вратата, се бе размотало след вратата. Но какво…
Майлс отново погледна към падналата врата. За нея бе залепено нещо.
Динамит.
„Поквара!“
Някой вътре във вагона — скрит зад сандъците с алуминий — дръпна въженцето.
18.
Вагонът се разтресе, но Уаксилий очакваше това и се задържа за въжето, което бе овързал около металните сандъци.
Щом ударната вълна отмина, той се измъкна навън приведен, стиснал Възмездие.
Помещението бе изпълнено с дим, по пода бяха нападали камъни и парчета метал. Повечето лампи бяха изпотрошени от експлозията, а оцелелите се клатушкаха като пощурели и хвърляха объркани сенки.
Уаксилий бързо се огледа. Поне четирима противници бяха убити. Вероятно щеше да порази повече, ако бе задействал взрива по-рано, но предпочиташе да избегне невинните жертви. Отдели секунда да се увери, че Стерис и останалите заложнички не са тук.
Тласна се нагоре и назад от една купчина скрап, преди Изчезвачите да го засекат. Докато се извисяваше, се прицели и простреля един мъж, който тъкмо се надигаше от земята и разтърсваше глава. Стъпи върху вагона, стреля още два пъти и повали още двама от Изчезвачите.
Мъж с парцаливо сако стоеше близо до стената на помещението и Уаксилий стреля по него миг преди да го познае. Лявата страна на сакото и ризата му бяха разкъсани, но отдолу вече се подаваше здрава тъкан. Тъкмо вдигаше револвера си.
Уаксилий скочи зад вагона. Беше се надявал да се озове в някое по-типично скривалище, с тесни коридори и удобни за спотайване ъгълчета, а не в огромна каменна зала. Тук щеше да е много по-трудно да се скрие.
Надзърна иззад вагона и бе посрещнат с изстрели от четири или пет различни позиции. Дръпна се назад и побърза да презареди Възмездие с обикновени куршуми. Бяха го обкръжили. Това не беше никак добре.
Още една от лампите на тавана премигна и угасна. На няколко места пламтяха разпалени от експлозията пожари и озаряваха помещението със зловеща червеникава светлина. Уаксилий се приведе, вдигнал дулото на Възмездие до слепоочието си. Дори не си направи труда да използва стоманената сфера — тези хора стреляха с алуминиеви куршуми.
Имаше две възможности — да остане тук, докато не го обкръжат и не го убият, или да се опита да се измъкне. Така да бъде. Изрита някакво парче метал и после го Тласна пред себе си. То полетя над земята, привличайки стрелбата върху себе си, и в същия миг Уакс подскочи и се Тласна нагоре. Докато се издигаше към тавана, се завъртя и откри огън, най-вече за да накара противниците да потърсят прикритие. Дори успя да уцели един, преди да се приземи в ъгъла и да се скрие в сянката на някакви сандъци.
Изправи се и презареди с трескави движения. Раната го болеше, върху превръзката бе избила прясна кръв.